Всеки от нас пази в паметта си по някой аромат от детството, който не е цветен и сладък, но носи усещане за сигурност, за дом и за грижовна ръка. Когато вечерта се спусне над къщата, щурците запеят в тревата, а умората от тежкия ден натежи в костите, старите хора посягаха към едно специално място. Горе, на най-горния рафт в стария дървен шкаф, където въздухът миришеше на сушена мащерка и пчелен восък, стоеше тя - малката тъмна бутилка с тежка, остра и събуждаща миризма. Камфо

Краката са първите, които усещат студа. И старите хора са знаели, че ако ги стоплиш правилно - затопляш цялото тяло. Синапът е бил едно от малкото неща, на които са се доверявали безрезервно. Не заради вкуса му, не заради миризмата му, а заради огъня, който носи в себе си. Малкото семе с голяма сила. Как са го правели - три начина Първи начин - синапено брашно директно в чорапа Това е бил най-простият и най-бързият начин - за дома, в който няма нищо друго освен синап и чорапи

Гъшата мас е едно от онези неща, които днес почти са изчезнали от домовете, но старите хора са ги пазели като истинско богатство. Стояла е в делви и буркани на хладно в мазето и всеки е знаел, че ще дойде зимна вечер, когато ще потрябва. И най-често това се е случвало, когато кашлицата не давала мира, когато гърдите започвали да свирят нощем и студът сякаш се настанявал дълбоко в човека. Тогава бабата е отваряла делвата. Смятало се е, че гъшата мас държи топлината дълго и оме