Чай от липов цвят - старият зимен чай на бабите

Липата цъфти само веднъж в годината. И когато това стане, въздухът около нея се променя. Трудно е човек да мине покрай цъфнала липа, без да спре поне за миг и да поеме дълбоко аромата й.

Старите хора са знаели колко кратък е този момент. Затова са брали липовия цвят внимателно, сушили са го и са го пазели за зимата - за студените вечери, за тревожните нощи и за дните с настинка.

Липовият чай е бил сред най-обичаните домашни чайове. Давали са го при треска, кашлица, неспокойствие и безсънни нощи.

Казвали са:

„Липата отпуска човека.“

☕ Какво е нужно

✓ 1 с.л. сушен липов цвят

✓ 300 мл гореща вода

✓ мед на вкус - добавен след като чаят поизстине

🌿 Как са го приготвяли

Липовият цвят не се вари директно. Старите хора са вярвали, че така губи част от аромата си.

Водата се кипва и се оставя за кратко да се успокои. След това се залива липовият цвят в чаша или чайник.

Покрива се с капаче или чинийка и се оставя да престои около 10 - 15 минути.

Накрая чаят се прецежда. Медът се добавя, когато напитката вече не е прекалено гореща.

Пие се бавно и спокойно.

🕯️ Кога най-често са посягали към него

✓ при треска и втрисане

✓ при настинка в началото

✓ при кашлица и раздразнено гърло

✓ при неспокойствие и трудно заспиване

✓ вечер преди сън

🌿 Един стар навик около липовия чай

След като изпият чая, хората са се завивали добре и са оставали на топло. Вярвали са, че изпотяването носи облекчение и помага на организма да се отпусне.

Затова липовият чай почти винаги е вървял с топло легло, дебела завивка и тиха стая.

☘️ Кога се бере липовият цвят

Липовият цвят се бере, когато е разцъфнал напълно - най-често в сухо и слънчево утро.

Суши се на сянка, разстлан тънко върху хартия или кърпа, на проветриво място.

Пазен в стъклен буркан или платнена торбичка, ароматът му може да остане цяла зима.

И дори след месеци пак мирише на лято.