76 дни в океана - историята на Стивън Калахан Нощта в открития Атлантик има особена плътност. Там няма светлини от бряг, няма шум на коли, няма човешки гласове зад стена. Има само вода, вятър, тъмнина и звезди, които изглеждат едновременно близки и безкрайно далечни. В такава нощ малката платноходка Napoleon Solo се движи сама през океана. Вътре в нея спи Стивън Калахан - мореплавател, дизайнер на лодки, човек, който познава морето не като туристическа картичка, а като работа

Падането - историята на Весна Вулович Да бъдеш стюардеса в началото на 70-те години не е просто работа. Това е униформа, пътуване, усмивка в тесния коридор на самолета, глас по микрофона и онова особено усещане, че светът е станал по-малък, защото човек може да прелети от една столица до друга за часове. Весна Вулович е млада, едва двадесет и две годишна, когато се качва на борда на полет JAT 367 на 26 януари 1972 година. Тя работи за югославската авиокомпания JAT - националн

Човекът, който излетя от една държава и се върна в друга - историята на Сергей Крикальов На около 400 километра над Земята денят не прилича на нашия ден. Слънцето изгрява и залязва много пъти за едно денонощие. Земята се завърта под прозореца като огромна жива карта - океани, облаци, пустини, планини, светлини на градове, брегове, които се появяват и изчезват. Оттам горе границите не се виждат. Държавите нямат очертания. Политическите кризи изглеждат невидими. Но през 1991 го

69 дни под земята - историята на 33-мата миньори от Сан Хосе Пустинята Атакама е едно от най-сухите места на земята. Там дъждът не е обикновено явление, а почти събитие. Небето е синьо по особен, остър начин. Планините са кафяви и сухи, земята изглежда сурова, а животът е принуден да бъде пестелив - малко вода, малко зеленина, много камък, прах и тишина. Но под тази суха земя има руда. Мед, злато, богатство, което човешките ръце търсят от десетилетия. И всяка сутрин мъже с ка

Войната, която не свърши - историята на Хиро Онода Представи си малък остров във Филипините. Годината вече не е 1945-а. Войната отдавна е свършила. Светът е минал през нови конфликти, нови режими, нови технологии, нови страхове. Хора са стъпили в Космоса. Градове са се възстановили. Деца, родени след края на Втората световна война, вече са станали възрастни. А в джунглата на остров Лубанг един мъж все още носи оръжието си. Той се движи между дърветата, наблюдава, крие се, паз

Въжето - историята на Джо Симпсън и Саймън Йейтс в Андите На голяма височина времето не се мери само с часовник. Мери се с дишане. С крачки. С пулса в слепоочията. С това колко бавно се движат пръстите, когато трябва да вържат възел на студено. С това колко далече изглежда следващият метър, когато въздухът е тънък, снегът е нестабилен, а планината не прощава грешки. Сиула Гранде се издига в Перуанските Анди на повече от шест хиляди метра. Отдалече планината изглежда величеств

127 часа - историята на Арон Ралстън и скалата, която промени всичко Каньоните в Юта имат особено мълчание. Не е тишината на стая, нито тишината на гора. Това е по-старо, по-плътно мълчание, сякаш самата земя е спряла да говори преди милиони години. Стените са от червен пясъчник, тесните проходи понякога са толкова тесни, че човек трябва да се движи странично, а небето горе се вижда само като тънка синя ивица. В такова място човек лесно може да се почувства свободен. И също т

От олимпийската писта до Тихия океан - историята на Луис Замперини На олимпийската писта човек тича с ясна цел. Има старт. Има финал. Има публика, часовник, съперници, шум от трибуни и линия, която показва къде свършва изпитанието. Луис Замперини познава този свят. През 1936 година, още съвсем млад, той застава на олимпийската писта в Берлин като част от американския отбор. Не печели медал, но последната му обиколка в бягането на 5000 метра е толкова силна, че остава в паметт

Жената, която преживя три кораба - историята на Виолет Джесъп В началото на XX век океанът вече не изглежда толкова непобедим за човека. Огромни лайнери пресичат Атлантика с блясък, скорост и самочувствие. На палубите им се разхождат пътници с шапки, куфари и мечти за нов живот. В салоните свирят оркестри. В коридорите работят стюарди и стюардеси, които се грижат корабният свят да изглежда подреден, сигурен и почти вечен. Но морето никога не е било длъжно да вярва в човешката

Изгубен в Сахара - историята на Мауро Проспери и дните, които променят живота му Пустинята не крещи. Тя не предупреждава. Не вдига стени пред човека и не казва „спри“. Просто стои пред него еднаква, огромна и безразлична - пясък, камък, небе и хоризонт, който изглежда близо, но никога не идва. През 1994 година Мауро Проспери влиза в Сахара не като човек, който се е изгубил, а като състезател. Той е италианец, бивш полицай и опитен спортист, свикнал да изпитва тялото си. Участ

Корабът, който ледът погълна - историята на Шакълтън и „Ендюранс“ Представи си кораб, спрял насред безкрайна бяла пустиня. Не е заседнал в пристанище. Не е закотвен до бряг. Около него няма земя, няма село, няма светлина от човешки дом. Има само лед - плътен, тежък, мълчалив лед, който го стиска от всички страни. Мачтите още стоят изправени. Палубата още прилича на палуба. Отдалече човек може да си помисли, че корабът просто чака вятър. Но това чакане продължава месеци. Под к

Жената, която Арктика не очакваше - историята на Ада Блекджак Има места, които не изглеждат създадени за човешки живот. Остров Врангел е едно от тях. Лежи далече в Северния ледовит океан, между Чукотско и Източносибирско море, където студът не е просто време, а власт. Там зимата идва дълга, тъмна и безмилостна. Морето замръзва и се размразява по свой собствен ритъм. Вятърът не пита кой има планове. Полярните мечки се движат по леда като истинските стопани на мястото. В края н

През 1942 година Атлантическият океан не е просто море. Той е бойно поле. Под спокойната на пръв поглед повърхност се движат германски подводници, които дебнат търговски и транспортни кораби, превозващи провизии, гориво и хора през военния свят. Всеки курс е риск. Всеки хоризонт може да крие смърт. Моряците знаят това и въпреки това продължават да плават. Войната не оставя много място за отказ. Сред тези моряци е и Пун Лим - млад китаец, роден на остров Хайнан през 1918 годин

Момичето от джунглата - как Джулиане Кьопке оцеля там, където никой не я търсеше На Бъдни вечер хората обикновено бързат към дома. Някой носи подарък, друг мисли за празничната трапеза, трети гледа часовника и се надява да не закъснее. На 24 декември 1971 година летището в Лима, Перу, е пълно с хора, които искат само едно - да стигнат навреме при семействата си. Сред тях е седемнадесетгодишната Джулиане Кьопке. До нея е майка ѝ, Мария. Двете се качват на самолет на авиокомпан