Падането - историята на Весна Вулович

Падането - историята на Весна Вулович

Да бъдеш стюардеса в началото на 70-те години не е просто работа. Това е униформа, пътуване, усмивка в тесния коридор на самолета, глас по микрофона и онова особено усещане, че светът е станал по-малък, защото човек може да прелети от една столица до друга за часове.

Весна Вулович е млада, едва двадесет и две годишна, когато се качва на борда на полет JAT 367 на 26 януари 1972 година. Тя работи за югославската авиокомпания JAT - националния превозвач на страна, която тогава се движи между Изтока и Запада със своя собствена политическа тежест и своя собствена гордост.

За пътниците това е просто полет. За екипажа - работен ден. Самолетът трябва да изпълни маршрута Стокхолм - Копенхаген - Загреб - Белград. Хората се качват, заемат местата си, багажът е прибран, вратите се затварят. Един от онези обикновени моменти, които човек преживява без да подозира, че след минути ще се превърне в част от история.

Весна, според по-късни разкази, дори не е трябвало да бъде на този полет. Смята се, че е била объркана с друга стюардеса със същото име. Малка административна грешка, каквито животът понякога прави почти незабелязано.

Но понякога именно дребната случайност поставя човека в центъра на невъзможното.

Самолетът излита. За повечето хора на борда това е последният полет.

Полет JAT 367 е изпълняван с Douglas DC-9. На борда има 28 души - пътници и екипаж. Над Чехословакия, в района на днешна Чехия, самолетът се разпада във въздуха.

Официалната версия, приета след разследването, е експлозия на бомба на борда, свързвана с хърватски националистически среди. Никой обаче не е осъден за това престъпление.

От самолета остават отломки, разпръснати в снежна гориста местност. Двадесет и седем души загиват.

Една жена е намерена жива.

Весна Вулович.

Точно тук историята започва да звучи почти невъзможно. Според официалната версия тя оцелява след падане от около 10 160 метра. Това число по-късно влиза в Guinness World Records и я превръща в човека, оцелял след най-голямо падане без парашут.

Но ако оставим рекорда за момент, остава нещо още по-силно: млада жена, намерена сред отломките, в снега, в безсъзнание, но жива.

Как е оцеляла? На този въпрос няма едно окончателно обяснение, което да звучи напълно достатъчно. Обсъждани са различни фактори - частта от фюзелажа, в която е била, начинът, по който самолетът се е разпаднал, снегът, гористият терен, положението на тялото при удара, случайността. При екстремни падания оцеляването почти винаги е резултат от невъзможна комбинация от обстоятелства, а не от една ясна причина.

Весна не може да разкаже момента на катастрофата. Тя не го помни.

И може би точно това е едновременно милост и загуба. Милост, защото не носи съзнателен спомен за ужаса. Загуба, защото цял живот живее с история, на която е център, но не и свидетел по начина, по който хората очакват.

Травмите ѝ са тежки. Счупен гръбначен стълб, счупен таз, счупени крака, тежки наранявания на главата и тялото. Прекарва дни в кома, а възстановяването ѝ е дълго и болезнено. В началото има парализа и лекарите не могат да обещаят нормален живот. Следват операции, болница, рехабилитация, месеци усилия и тяло, което трябва да бъде научено отново да се подчинява.

Тук чудото не е само, че е оцеляла при падането.

Чудото е, че след това продължава.

Весна постепенно възстановява способността си да се движи. По-късно се връща на работа в JAT, макар вече не като стюардеса на полети, а на административна позиция. Казва в интервюта, че не се страхува от летенето. Това звучи невероятно, но може би липсата на спомен за самата катастрофа е изиграла своя роля.

Светът обаче не я оставя просто да бъде човек, който е преживял трагедия. Превръща я в символ. Журналисти я търсят. Историята ѝ се разказва отново и отново. Guinness я вписва като рекордьорка. Тя се среща с известни личности, дава интервюта, превръща се в име, свързано с една почти невъзможна дума: оцеляване.

Но зад рекорда има и умора.

Защото всяко интервю я връща към ден, който тя не помни, но който е променил целия ѝ живот. Хората я питат какво е било. Как е оцеляла. Какво е почувствала. А тя не може да им даде онова, което те търсят. Не може да им разкаже падането, защото за нея то е празно място между живота преди и живота след това.

Весна Вулович живее в Белград. С годините остава известна, но не търси шумна слава. По-късно се включва и в граждански протести срещу режима на Слободан Милошевич - детайл, който показва, че животът ѝ не се изчерпва с катастрофата. Тя не е само „жената, която падна“. Тя е човек със свои убеждения, умора, характер, старост, битки и тишина.

Историята ѝ обаче има и спорна страна.

През 2009 година чешки журналисти публикуват разследване, което поставя под въпрос официалната версия. Според тях самолетът може да се е разпаднал на много по-ниска височина, а причината да не е била бомба, а сваляне по грешка от чехословашката военна авиация. Ако тази версия е вярна, тя би променила напълно обяснението на оцеляването ѝ и би поставила под въпрос рекорда.

Тази хипотеза е отразена в международни медии, но не е официално приета. Властите не променят официалната версия, а Guinness не оттегля рекорда. Затова най-честният начин да разкажем историята е такъв: според официалната версия Весна Вулович оцелява след падане от 10 160 метра и това остава записано като световен рекорд. В същото време съществуват по-късни журналистически съмнения, които не са получили официално потвърждение.

Самата Весна не може да разреши този спор. Тя не помни катастрофата. Не може да каже дали е падала от такава височина, дали е била по-ниско, дали нещо друго се е случило. В известен смисъл най-важният свидетел на историята е човекът, който най-малко може да свидетелства за нея.

Но независимо от спора около височината, няколко неща остават безспорни.

На 26 януари 1972 година самолетът JAT 367 се разпада и пада. На борда има 28 души. Двадесет и седем загиват. Весна Вулович е намерена жива сред отломките. Тя е тежко ранена, прекарва дълго време в лечение и живее още десетилетия след деня, в който би трябвало да е загинала.

Точно тук историята трябва да бъде разказана с мярка. Защото когато говорим за чудото на нейното оцеляване, не бива да забравяме трагедията на другите. Двадесет и седем души не се връщат у дома. Те не са фон на рекорда. Те са сърцето на катастрофата.

Весна живее още 44 години след падането. Умира на 23 декември 2016 година в Белград, на 66 години. Светът отново си спомня за нея - за младата стюардеса, за самолета, за снега, за рекорда, за спора, за невъзможното оцеляване.

Но може би най-човешкото в тази история не е височината.

Не са метрите. Не е числото. Не е Guinness.

Най-човешкото е, че една жена се събужда след трагедия, която не помни, и трябва да продължи да живее с живот, разделен на две - преди падането и след него.

Понякога човек оцелява не само в момента на катастрофата.

Понякога истинското оцеляване започва после.