РИТУАЛ ЗА ЖЕНСКА КРАСОТА

Как жената измива лицето си с чиста вода, поглежда се с добро око и нарича за хубост, мекота и светъл лик

В паметта на старите жени хубостта никога не е била само гладко лице, руменина по бузите и гъсти коси до пояса. Женската красота се е разбирала като цялостно излъчване - чистота, подреденост, блага и кротка дума, мир в погледа, достойнство в походката и най-вече голямо уважение към себе си.

Нашите баби са знаели, че една жена хубавее тогава, когато се грижи за тялото, лицето и косата си не с гордост, суета или за показ пред селото, а с тиха почит към живота в себе си. Истинската хубост е онази светлина, която извира от спокойната душа и се изписва на женския лик, правейки го мил и приятен за гледане.

КОГА СЕ ПРАВИ РИТУАЛЪТ

Този прост делничен обичай не е вълшебно обещание за заличаване на времето, а кротко време за уединение, в което жената си връща мекотата и вътрешния ред.

Подходящо е да се изпълни:

✓ В тиха утрин, преди домът да се е изпълнил с глъчка.

✓ Преди важен ден, когато предстои отговорно събитие, среща или ново начало.

✓ След тежък и изморителен период, когато жената усеща, че има нужда да погледне себе си с повече добрина.

✓ В неделно утро или празничен ден, като дар на уважение към собственото си тяло.

✓ След баня или след пълно подреждане и изчистване на къщата.

✓ Във всеки момент, когато жената усеща, че губи своята вътрешна мекота и самоуважение под тежестта на грижите.

СИМВОЛИКАТА НА ВОДАТА, ОГЛЕДАЛОТО И РОЗАТА

В много домашни вярвания предметите, до които се докосва жената сутрин, носят проста, но дълбока мъдрост.

✓ Водата в народната представа отмива не само нощната умора, но и тежките мисли. Тя освежава кожата и вдъхва нов живот на лицето.

✓ Огледалото в този обичай не служи за суета или за търсене на кусури, а за честен и милостив поглед към себе си.

✓ Розата или стръкът здравец носят чистия образ на нежността, здравето и естествената женственост, която се разлиства кротко.

✓ Бялата кърпа е символ на чистота и на нов, необременен ден.

✓ Свещта носи меко утринно сияние, което успокоява очите и прогонва сивите сенки.

✓ Гребенът или четката са знак за подреждане - както на косите, така и на обърканите мисли в главата.

✓ Добрата дума, изречена от жената към самата нея, е най-важният градеж за хубостта.

КАКВО Е НУЖНО ЗА РИТУАЛА

Пригответе си няколко чисти неща, които носят домашна топлина:

✓ Купичка с чиста вода.

✓ Няколко розови листенца или стрък пресен здравец.

✓ Бяла свещ.

✓ Чиста бяла кърпа.

✓ Малко огледало.

✓ Гребен или четка за коса.

✓ По желание - една капка розова вода, само ако вече я използвате в ежедневието си и знаете, че кожата ви я приема добре.

✓ По желание - малко свежо цвете в стъклена чаша за украса.

ПОДГОТОВКА НА ЖЕНАТА И МЯСТОТО

Изберете малко, спокойно място на масата или тоалетката си. Подредете го чисто, избършете го и постелете отгоре бялата кърпа. Върху нея сложете купичката с водата, розовите листенца, свещта, малкото огледало и гребена. Може да отворите прозореца за минута, за да влезе утринната свежест.

Преди да започнете, измийте ръцете си с чиста вода. Приберете косата си назад или я разресвайте в продължение на няколко минути със спокойни, бавни движения. Помнете, че това време не е за бързане, нито за суетно оглеждане под чужда лупа, а за тихо уважение към себе си.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РИТУАЛА

Запалете бялата свещ, като се уверите, че стои на стабилно и безопасно място. Пуснете розовите листенца или стръка здравец в купичката с вода. Ако ползвате розова вода и кожата ви я приема добре, сега е моментът да добавите една единствена капка от нея.

Наведете се над купичката, съберете малко вода в шепи и измийте лицето си леко с пръсти. Докоснете нежно челото, бузите, клепачите и шията си, усещайки хладината и свежестта. След това попийте водата с чистата бяла кърпа, без да търкате грубо.

Вземете малкото огледало в ръце и се погледнете спокойно. Спрете ума си, ако започне да търси бръчки или недостатъци - вижте очите си и човека зад тях. Започнете да разресвате косата си бавно от корените до върховете и изречете своето наричане за хубост и блага дума.

Внимавайте през цялото време свещта да бъде пред очите ви и не я оставяйте без надзор. Тук няма тежки отвари, няма сода, лимон или киселини, които да дразнят кожата - всичко е меко, символично и спокойно.

НАРИЧАНИЯ В НАРОДЕН ДУХ

Тези наричания са създадени в народен дух и са оставени без изглаждане, за да пазят устния си ритъм.

ЗА ЧИСТО ЛИЦЕ И МЕК ПОГЛЕД

Както е чиста тази вода,

така да е бистро и моето лице.

Смут от очите ми да си върви,

мир във погледа ми да се засели.

Да ме гледат хората със добро,

да ме срещат със благ умисъл,

хубост в очите ми да сияе.

ЗА ЖЕНСКА ХУБОСТ БЕЗ ГОРДОСТ

Руменина от здравец, мекота от роза,

да ми е светъл и чист ликът.

Гордост в сърцето си да не нося,

суета ума ми да не заслепява.

Със достойнство по земята да пристъпвам,

здраве и хубост под моя покрив да има,

благословена да е моята женска природа.

ЗА ДОБРА ДУМА И СВЕТЪЛ ЛИК

Косата си наред подреждам,

мислите си в мир укротявам.

От устата ми лоша дума да не излиза,

към себе си със милост да гледам.

Кожата ми с чистота да диша,

лицето ми отвътре да свети,

със благост деня си да почна.

КАКВО СЕ ПРАВИ СЛЕД ТОВА

След като приключите, изгасете свещта безопасно - най-добре със свещогасител или капаче. Ако няма такава възможност, изгасете я внимателно, без да я оставяте без надзор.

Водата от купичката изнесете навън и я излейте в градината или в саксия под хубаво цвете, розов храст или младо дърво, за да расте здравето и свежестта. Розовите листенца или здравеца оставете под цветето или ги изхвърлете с тиха благодарност.

Изперете бялата кърпа, а огледалото и гребена приберете на тяхното чисто място. Много важно правило е след този обичай да не започвате деня си с критика, тежки думи или съмнения към себе си. Излезте пред света с просто и благо усещане.

ЗАВЕТ

Никоя истинска женска красота не се ражда и не живее само в гладкостта на кожата, скъпата дреха или външната украса. Водата и листенцата могат да освежат лицето за кратко, но истинската, дълбока хубост иска друга храна.

Тя се крепи на добрата дума, която казваш на себе си в огледалото, на чистото сърце, на топлия сън, на редовната грижа, на спокойствието в делника и на дълбокото самоуважение. Когато жената почита себе си и не търси чуждо одобрение, за да се почувства ценна, тогава и лицето ѝ светва с онази непреходна хубост, която времето не може да отнеме.