Сърбежът е от онези неща, които не дават мира. Не е рана. Не е болка. Но е непоносим. Дразни, измъчва, не те оставя да спиш. Децата се разчесват до кръв. Възрастните се будят нощем. И бабата - вместо да търси нещо сложно - е отивала до шкафа с овесените ядки. Обикновените. Тези за закуска. И е правела от тях нещо, което е успокоявало кожата по-добре от много неща в аптеката. Защо овесът Овесът е бил в дома на всеки. Евтин, достъпен, познат. Но скрито в него има нещо, което ко

Има неща, които човечеството е открило много преди да ги разбере. Медът е едно от тях. Преди да има аптеки, преди да има антибиотици, преди да има марля и йод - е имало мед. В делвата, в кошера, в ръцете на онзи, който е знаел какво да прави с него. И когато някой се е наранявал - са посягали към меда. Не защото са чели за него. А защото са виждали с очите си какво прави. По-стар от всяка аптека Медът като лек за рани не е само народна практика. Той е една от най-документиран

Дъбът не е просто дърво. В България дъбът е бил символ на сила, на трайност, на вековна памет. Растял е по хълмовете, по горите, покрай реките. Живял е по-дълго от всеки човек, който е стоял под него. И хората са го наблюдавали. Видели са, че кората му е дебела, твърда, тъмна. Че когато я нараниш, мирише на нещо силно и стягащо. После са опитали. И са открили нещо, което не са забравили векове наред. Силата на танина В дъбовата кора има вещества, които старите хора не са позн