Хълмът, който промени историята - загадката на Гьобекли тепе

Хълмът, който промени историята - загадката на Гьобекли тепе

В Югоизточна Турция, върху хълм с изглед към Харанската равнина, земята крие нещо, за което дълго време никой не е бил подготвен. Пейзажът е сух, каменист и прашен - типичен за този край край Урфа. На пръв поглед хълмът изглежда напълно естествен. Но под пластове пръст и отломки лежат каменни стълбове, подредени в кръгове, издялани от хора, живели преди около дванадесет хиляди години.

Това място е по-старо от Стоунхендж с около шест хилядолетия. По-старо е и от египетските пирамиди с приблизително седем хиляди години. По-старо е от първите известни градове. И точно това го прави толкова смущаващо за науката. Дълго време хората от тази епоха са били описвани като ловци и събирачи - подвижни групи, без монументална архитектура, без сложна обществена организация и без трайни каменни постройки. А после се появява Гьобекли тепе и поставя всичко това под въпрос.

То не унищожава знанията ни за праисторията. Но ги усложнява по начин, от който науката още не се е отърсила напълно.

Откритието и Клаус Шмид

Хълмът е бил забелязван и преди. Още през 60-те години на XX век американски и турски изследователи посещават района и отбелязват наличието на кремъчни артефакти по повърхността. По онова време обаче мястото е определено като вероятно средновековно гробище - нещо съвсем обичайно за региона. Никой не подозира какво се крие под земята.

През 1994 година германският археолог Клаус Шмид от Германския археологически институт посещава хълма и вижда нещо, което другите са подминали. Кремъчните находки и формата на терена му подсказват, че мястото е много по-древно. Той решава да започне разкопки.

Онова, което екипът му открива през следващите години, се превръща в едно от най-важните археологически открития на края на XX и началото на XXI век. Под земята излизат масивни Т-образни варовикови стълбове, подредени в кръгови и овални структури. По тях има релефи на животни, символи и странни форми, издълбани с удивителна прецизност.

Някои от тези стълбове достигат 5 - 6 метра височина и тежат десетки тонове. Смята се, че са били изсичани от близки варовикови кариери и пренасяни до мястото с огромно усилие.

Клаус Шмид работи на обекта до смъртта си през 2014 година. След него изследванията продължават под ръководството на турски и международни екипи.

Как изглежда обектът

Гьобекли тепе се разпростира върху обширна площ, а археолозите смятат, че значителна част от него все още остава под земята. Досега разкритите структури са само част от цялото.

Най-старият пласт, известен в научната литература като Слой III, съдържа монументалните кръгови структури с големите Т-образни стълбове. Той се датира приблизително между 9600 и 8800 година пр.н.е. Над него се намира Слой II, където има по-малки и по-късни правоъгълни постройки с по-дребни стълбове.

Самите Т-образни стълбове са едни от най-големите загадки на обекта. Те явно не са просто конструктивни елементи. По много от тях са издълбани лисици, змии, диви свине, птици, насекоми и други животни. На някои се виждат ръце, колани и елементи, които карат изследователите да мислят, че тези стълбове може би представят стилизирани човешки фигури. Не напълно човешки, но и не просто каменни опори.

В повечето кръгови структури в центъра стоят два по-големи стълба, обърнати един към друг или към общия център на пространството. Тяхната роля и символика все още се обсъждат. Именно тук започва истинската загадка - това място не изглежда като обикновено селище. Изглежда като нещо, създадено с друга цел.

Защо датирането му е толкова важно

Гьобекли тепе принадлежи към епоха, когато земеделието в Близкия изток едва започва да се оформя или все още не е придобило познатия ни организиран вид.

Одомашняването на растения и животни - процеси, които по-късно ще променят човешкия свят - се случва приблизително в същия период или малко след него.

И тук идва големият въпрос: как хора, за които дълго сме мислели като за ловци и събирачи, са успели да издялат, пренесат и изправят каменни блокове с такъв размер? Това не е работа на един човек, нито на малка случайна група. Това изисква организация, обща цел, координация, време и вероятно издръжка на голям брой хора.

Самото строителство предполага нещо повече от оцеляване ден за ден. То предполага идея. Причина. Смисъл, който е бил достатъчно важен, за да накара хората да вложат толкова усилие в нещо, което не им носи непосредствена храна, подслон или защита.

Клаус Шмид и много от колегите му приемат, че Гьобекли тепе е бил ритуален или церемониален комплекс - място, където хора от по-широк регион са се събирали за общи действия, обреди или събития с голямо значение. Според тази хипотеза именно нуждата от подобни събирания може да е допринесла за по-добра организация на храната, труда и общността, а в по-широк смисъл - и за развитието на по-устойчив начин на живот.

Това е една от най-влиятелните идеи около Гьобекли тепе, но тя не е окончателно доказана. И точно това прави мястото толкова важно. То не ни дава готов отговор. То ни кара да задаваме нови въпроси.

Какво не знаем

Едно от най-честите недоразумения е, че Гьобекли тепе вече е напълно „разгадан“. Не е.

Не знаем кои точно са хората, които са го построили. Не знаем какви ритуали, ако изобщо е имало такива, са се извършвали там. Не знаем със сигурност какво символизират животните, изсечени върху стълбовете. Не знаем дали са свързани с митология, социални групи, вярвания или нещо, което днес изобщо не можем да разчетем.

Не знаем и защо част от структурите са били умишлено засипани с пръст и отломки. Това е един от най-интригуващите елементи на обекта. Някой съзнателно е покрил тези пространства. Дали това е било ритуален акт, промяна в предназначението, край на една епоха или нещо съвсем друго - въпросът остава отворен.

През последните години някои ранни интерпретации на обекта също се преразглеждат. Например идеята, че това е било място изцяло отделено от всякакъв всекидневен живот, вече се разглежда по-внимателно. Днес Гьобекли тепе все по-често се поставя в контекста на по-широк археологически пейзаж в региона, а не като самотна и напълно изолирана загадка.

Защо продължава да вълнува

Гьобекли тепе не е сензация в евтиния смисъл на думата. То не се нуждае от извънземни, забранена история или тайни цивилизации, за да изглежда удивително. Самото му съществуване е достатъчно.

Това място разширява разбирането ни за човека в един много ранен период от историята. Показва, че нуждата от символ, ритуал, общ смисъл и може би обща памет е много по-древна, отколкото дълго сме предполагали. Показва, че преди градовете, преди писмеността и преди държавите, хората вече са можели да създават места с огромно културно значение.

Може би това е и най-силното послание на Гьобекли тепе. Хората не са живели само, за да намерят храна и да дочакат следващия ден. Още тогава те са търсели нещо повече - символ, ред, принадлежност, може би свещено присъствие. Камъкът е останал. Смисълът - не.

Но дори само камъкът е достатъчен, за да разберем, че там е имало нещо голямо.

Какво остава

Днес Гьобекли тепе е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Разкопките и проучванията продължават, а новите технологии дават още данни - геофизични изследвания, по-прецизни методи за датиране, анализи на органични следи и нови сравнения с други обекти в региона.

Въпреки това едва малка част от целия хълм е проучена. Под земята вероятно лежат още структури, още стълбове, още релефи и още въпроси.

Хората, създали това място, не са оставили писмени свидетелства. Не са ни оставили легенда, която да прочетем. Не са ни оставили обяснение.

Оставили са само камък.

И този камък е достатъчен, за да знаем, че историята на човешкото начало е по-стара, по-дълбока и по-загадъчна, отколкото дълго сме мислели.