ПОДОБНИ ПРАКТИКИ ПО СВЕТА ПРИ УПЛАХА И СИЛЕН СТРАХ

КАК РАЗЛИЧНИТЕ НАРОДИ УКРОТЯВАТ РАЗТРЕПЕРАНАТА СТРАХА И ВРЪЩАТ МИРА В УПЛАШЕНОТО СЪРЦЕ

Човешката душа, където и да живее, познава едни и същи радости и едни и същи страхове. Внезапният вик, лошият сън, падането, срещата с животно, тежката случка на пътя или уплахата в тъмното могат да пресекат дъха, да свият сърцето и да оставят човека разлюлян дълго след като опасността е отминала.

В народната памет на много култури такова състояние не се е свързвало с лоши очи, завист или прекалена похвала. То е било разбирано като силна уплаха - момент, в който човек губи вътрешния си покой, сънят му се размирява, тялото му трепери, а душата сякаш се отдръпва и трябва отново да бъде прибрана у дома.

И както българската традиция познава баене при уплаха, така и други народи са създали свои домашни практики, молитви, жестове и тихи обреди за връщане на спокойствието. Водата, огънят, билките, шепотът, прегръдката и благата дума се появяват отново и отново в различни краища на света. Предметите са различни. Езиците са различни. Но човешката грижа е една и съща - да се помогне на уплашения да си поеме дъх, да се върне към съня си и да усети, че отново е в безопасност.

ЛАТИНСКА АМЕРИКА - SUSTO И ВРЪЩАНЕТО НА ИЗПЛАШЕНАТА ДУША

В народните вярвания на много латиноамерикански страни съществува понятието susto. Думата означава уплаха, но в традиционното разбиране тя не е просто моментен страх. Susto се възприема като силно стряскане, след което човек може да остане отпаднал, неспокоен, безсънен, мълчалив или сякаш „не съвсем в себе си“.

Такова състояние може да се свързва с внезапна беда, падане, среща с животно, силен шум, уплаха в планината, при вода, на път или след тежка случка. При децата се описва с плач, неспокоен сън, отказ от храна, прилепване към майката и страх да останат сами.

В някои народни практики се прави успокояващо пречистване. Използват се билки, вода, молитва, докосване, понякога яйце или леко помитане около тялото. Целта не е да се извадят уроки, а да се помогне на уплашения да се събере, да се укроти и да си върне покоя.

Думите се различават според семейството, областта и религиозната традиция. Често се използват християнски молитви, името на човека и тихо обръщение към покоя да се върне. След това човекът се оставя на тишина, дава му се топла билкова напитка, завива се добре и се оставя да спи.

В тази традиция много ясно личи една стара човешка мисъл - страхът не се прогонва само със сила. Понякога той се прибира с мек глас, топла ръка и време.

ПРАВОСЛАВНИ НАРОДНИ ПРАКТИКИ - МОЛИТВА, ВОДА И КРИЛОТО НА ИКОНАТА

В православните народни обичаи на Балканите и Източна Европа уплахата често се е укротявала в дома, пред икона, със свещ, вода и молитва. Когато дете се събуди от кошмар, когато възрастен се върне пребледнял след тежка случка или когато човек не може да се успокои след страх, най-близките са търсили тишина, светлина и благословия.

В някои домове се запалва восъчна свещ пред иконата. На уплашения се дава вода.

Майката или бабата го прекръства, докосва челото му, гърдите или ръцете и изрича молитвени думи за мир. Понякога се казва кратка благословия в духа на:

Господи, укроти това сърце.

Дай му мир, сън и закрила.

Нека страхът си отиде,

а душата да остане под Твоето крило.

Тези думи не са една обща фиксирана формула за всички семейства. Всяка къща е имала свой начин, своя молитва и своя памет. Но смисълът е бил един и същ - човекът да бъде върнат към тишината, към вярата и към усещането, че не е сам.

При децата този обичай често е бил съпроводен с прегръдка, прекръстване, вода и оставяне на нощна светлина. Не за да се прави голям ритуал, а за да се покаже на детето, че домът още го пази.

СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ДОМАШНИ ОБИЧАИ - ВОДА, БИЛКИ И ЛЕКА РЪКА

В средиземноморските народни практики водата и докосването често се използват за успокояване след силна уплаха. В селски семейни обичаи от различни области на Гърция, Испания, Италия и други южни земи човекът, който е преживял страх, се отвежда на тихо място, измива му се лицето, дава му се вода и се говори с мек глас.

Понякога във водата се слагат уханни билки. С нея се докосват слепоочията, ръцете, челото или стъпалата. При децата се използва и леко люлеене, тиха песен, приспивна дума или прегръдка. Важното е тялото да усети, че вече не е в опасност.

В някои семейни практики билките не се използват като „магия“, а като част от домашната грижа - аромат, топлина, познато ухание, което връща човека към дома. Ромонът на водата, ръката на майката или бабата и тихото повтаряне на думи действат като мост между уплахата и съня.

Тук няма една обща формула. Всяко семейство, всяка област и всяка религиозна среда имат свои думи. Но почти навсякъде се среща едно и също - вода, докосване, шепот и търпение.

СЛАВЯНСКИ И СЕВЕРНИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИ - ШЕПОТ, ОГЪН И ВРЪЩАНЕ НА СЪНЯ

В славянските и северните народни представи страхът, особено при децата, често се свързва с нощта, прага, огнището и съня. Ако дете се стряска, плаче насън или отказва да спи в тъмното, старите хора не винаги са го разпитвали. Понякога са сядали до него, говорели са тихо, палели са свещ или са го люлеели, докато сънят отново го намери.

Огънят е имал силно място в домашния свят. Огнището, свещта или пламъкът са се възприемали като пазители на дома. В някои обичаи се използва пламък, който се гаси във вода, за да се покаже как страхът също угасва. В други се използва само шепот и приспивна дума.

При децата бабите често са шепнели думи за изпращане на страха далеч - в пусти гори, в усои, отвъд пътя, там, където човек не стъпва и глас не се връща. Така страхът се назовава, но не се държи в дома. Изпраща се навън, а на детето се оставят сън, здраве и мир.

Понякога се дава и нещо сладко - мед, захар или топла напитка. Не толкова заради самия предмет, а защото сладкото, топлото и познатото връщат детето към сигурността на дома.

МОЛИТВЕНИ И ДОМАШНИ ПРАКТИКИ В РАЗЛИЧНИ КУЛТУРИ

В много народи, независимо от религията, след силна уплаха се срещат сходни действия. Човекът се отвежда на тихо място. Дава му се вода. Сяда се до него. Пали се свещ или лампа. Казват се молитви, благословии или утешителни думи. Понякога се използват билки, дим, аромат, песен или леко докосване.

При децата особено важна е повтарящата се дума - приспивна песен, молитва, тихо наричане, шепот от майката или бабата. Детето не разбира винаги всички думи, но разбира гласа.

А гласът казва:

„Тук съм. Няма опасност. Можеш да заспиш.“

Затова в толкова много култури успокояването след страх не е било само въпрос на предмети или ритуали. То е било въпрос на присъствие. Някой остава до уплашения, докато дъхът му се върне. Някой му дава вода. Някой му казва, че нощта е минала.

КАКВО ОБЕДИНЯВА ТЕЗИ ПРАКТИКИ

Когато погледнем тези традиции една до друга, виждаме, че народите са различни, но грижата им е една и съща. Навсякъде страхът се приема като нещо, което разклаща човека. И навсякъде хората са търсили начин да го върнат към себе си.

Едни използват вода. Други - молитва. Трети - билки, огън, песен, прегръдка, свещ, шепот или топла напитка. Но зад всичко стои една обща мъдрост: уплашеният човек не трябва да бъде оставен сам в страха си.

Не бива веднага да бъде разпитван. Не бива да бъде засрамван. Не бива да му се казва: „Няма нищо“, когато за него е имало нещо. Първо трябва да се върне покоят. После идват думите.

ЗАВЕТ

Подобните практики по света при уплаха и силен страх ни показват, че човешката грижа има общ език. Тя може да звучи на различни думи, да минава през различни обреди и различни вярвания, но сърцето и е едно и също - да прибере уплашения обратно в мир.

Вода, огън, билка, молитва, песен, прегръдка, шепот, майчина длан, бабина дума - това са малките неща, с които хората са пазили душата от разпиляване.

И може би точно затова тези практики са оцелели. Не защото са сложни, а защото са човешки.

Защото казват на уплашения:

„Тук си. Пазен си. Страхът мина. Мирът се връща.“

Старите думи и народните практики могат да донесат покой, смисъл и усещане за закрила. Но ако човек или дете страда силно, ако има болка, висока температура, продължително неразположение, силна тревожност, пристъпи на страх или други тревожни симптоми, не се остава само с народната практика. Тогава се търси лекар, близък човек и истинска помощ.