ПОДОБНИ ПРАКТИКИ ПО СВЕТА

НЕВИДИМИТЕ НИШКИ, С КОИТО НАРОДИТЕ ПАЗЯТ РАДОСТТА И ЧОВЕКА

Вярването, че човешкият поглед може да носи не само възхищение, но и тежест, е старо колкото самата човешка памет. В различни краища на света хората са усещали, че силното чувство - било то завист, прекалена похвала или неволно възхищение - понякога може да наруши спокойствието на човека, детето, дома или новото начало.

Затова почти всеки народ е създал свои думи, жестове, предмети и обреди за предпазване от лош поглед. Българското баене има своя корен и свой език, но подобни вярвания съществуват далеч отвъд нашите земи. В Италия говорят за malocchio. В Гърция - за mati. В Близкия изток и Северна Африка - за al-ayn и nazar. В Латинска Америка - за mal de ojo. В еврейската народна традиция - за ayin hara.

Тези практики не са еднакви и не бива да се смесват. Всяка идва от своя култура, своя вяра и свой домашен ред. Но ги обединява една обща човешка грижа - да се пази детето, домът, радостта, здравето и доброто от тежкия поглед и завистливата дума.

ИТАЛИАНСКОТО MALOCCHIO - ВОДА, ЗЕХТИН И ЛОШО ОКО

В Южна Италия вярването в лошия поглед е известно като malocchio - „лошо око“. В народната памет това е поглед, който може да натежи върху човека, особено след силна похвала, завист или среща с много хора.

Според традиционното разбиране внезапното главоболие, замайването, прозяването, отпадналостта или усещането, че човек изведнъж е „излязъл от себе си“, понякога се свързвали с лош поглед. Особено уязвими се смятали децата, младите жени,

младоженците, красивите хора и онези, които тъкмо са преживели радост или успех.

Една от познатите домашни практики е с вода и зехтин. В дълбока чиния или купа се налива чиста вода. В нея се капват няколко капки зехтин, най-често три. После се наблюдава как мазнината се държи във водата. Ако капките останат цели, това се тълкува като по-лек знак или липса на malocchio. Ако се разлеят, разпаднат или образуват голямо петно, в някои семейни традиции това се приема като знак, че човек е хванал лош поглед.

Думите, които се казват по време на обреда, се различават по семейства и области. Често са християнски по дух и се изричат тихо. В някои варианти се срещат думи в смисъл:

В името на Отца, Сина и Светия Дух, лошото око да си отиде.

Срещат се и по-остри отпращащи фрази, защото народното слово не винаги е меко. То не украсява злото, а го назовава и изпраща навън.

След обреда водата със зехтина се излива извън дома или на място, където не се стъпва. Смисълът е ясен - водата и зехтинът показват, думите пресичат, а изливането изпраща чуждата тежест далеч.

В Италия се използва и защитен амулет, наречен cornicello - малък рог, често червен, който се носи срещу лошо око. Има и предпазни жестове с ръка, насочени към отблъскване на чуждото влияние.

ГРЪЦКОТО MATI - СИНЬОТО ОКО, „FTOU FTOU“ И ЧЕСЪНЪТ

В Гърция и Кипър лошият поглед е известен като mati - „око“. Това е едно от най-живите народни вярвания в гръцката култура. Смята се, че човек може да бъде засегнат от завистлив поглед, но също и от прекалено възхищение, особено ако то е насочено към дете, бременна жена, младоженци, красив човек, нов дом или голяма радост.

Когато някой получи внезапно главоболие, тежест, прозяване, отпадналост или необяснимо неразположение след среща с хора, често се казва, че може да има mati. В някои семейства има човек, който знае молитва или думи за разваляне на лошия поглед, но тези думи обикновено се пазят и се предават по определен семеен ред. Затова не може да се говори за една обща формула, валидна за всички.

В ежедневието обаче има познати предпазни жестове и изрази. След силна похвала често се казва:

Ftou, ftou, ftou.

Това наподобява леко символично плюене, но не е обида. То е народен жест за разваляне на прекалената похвала, за да не хване лош поглед.

Среща се и думата:

Skorda!

Тя означава „чесън“. В народните вярвания чесънът често се приема като силен предпазен знак срещу зло, уроки и нечисто влияние. Самото изричане на думата действа като кратка устна преграда.

Много разпространен е и амулетът със синьо око. Той се носи като гривна, медальон, украса в дома, в колата или върху детски вещи. Вярването е, че синьото око среща първо тежкия поглед и го задържа, преди той да стигне до човека.

AL-AYN И NAZAR - БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И СЕВЕРНА АФРИКА

В културите на Близкия изток и Северна Африка лошият поглед е известен като al-ayn - „окото“. Вярва се, че завистта и прекаленото възхищение могат да навредят, ако не бъдат придружени с благословия и споменаване на Твореца.

Тук много важна е самата похвала. Когато човек се възхити на дете, дом, животно, реколта, красота, успех или ново притежание, не е добре думите да останат само като голо възхищение. Те трябва да бъдат покрити с благословия.

Често се използва изразът:

Masha’Allah.

Смисълът му е:

„Това е, което Бог е пожелал.“

Използва се и:

Allahumma barik.

Смисълът е:

„О, Боже, благослови.“

Тези думи се казват в момента на възхищението, за да се отклони завистта и да се превърне погледът в благословия. Така човек сякаш казва: „Виждам доброто, но не го вземам с очите си. Оставям го под Божия закрила.“

Много разпространен е и амулетът nazar boncuk - синьото стъклено око. Поставя се в домове, коли, магазини, върху детски дрехи или се носи като украшение. В народното вярване синьото око поема първия тежък поглед и го разбива, преди да стигне до човека.

На места се използва и символът Хамса - ръката, която пази. Тя се среща в различни културни и религиозни среди и не бива да се смесва без внимание, но общият и смисъл е закрила, спиране на злото и предпазване от лош поглед.

MAL DE OJO И LIMPIEZA С ЯЙЦЕ - ЛАТИНСКА АМЕРИКА

В Латинска Америка, особено в Мексико и други испаноезични страни, лошият поглед е известен като mal de ojo. Най-често с него се свързват децата. Вярва се, че малкото дете може да бъде засегнато от силен поглед, прекалена похвала или възхищение, особено ако човекът не го докосне или не изрече благословия.

Според народното вярване дете, засегнато от mal de ojo, може да стане плачливо, неспокойно, да загуби апетит, да спи лошо или да изглежда отпаднало. В такива случаи в някои семейства се прави limpieza - пречистване. Една от най-познатите практики е с яйце.

Взема се прясно сурово яйце. То се прекарва бавно по тялото на човека или детето - от главата надолу, по гърдите, ръцете, корема и краката. Движенията са внимателни и спокойни. В народното вярване яйцето поема тревогата, уплахата, чуждата тежест и лошия поглед.

По време на пречистването често се казва молитвата „Отче наш“ или друга християнска молитва според семейната традиция. Няма една фиксирана формула за всички. Понякога към молитвата се добавят думи в смисъл:

Нека всяка уплаха, всяка мъкаи всеки лош погледпреминат от това тялов това яйце.

Нека тялото се успокоии сънят се завърне.

След това яйцето се счупва в чаша с вода. По формите на белтъка, мехурчетата, нишките или мътните образи хората се опитват да разчетат дали яйцето е „поело“ тежестта.

Накрая съдържанието се изхвърля - в земята, в тоалетната или далеч от дома, според местния обичай.

Яйцето тук е силен символ - носи живот, но може и да поеме върху себе си онова, което трябва да се отдели от човека.

AYIN HARA - ЕВРЕЙСКАТА НАРОДНА ТРАДИЦИЯ И ЧЕРВЕНИЯТ КОНЕЦ

В еврейската народна култура лошият поглед е известен като ayin hara - „лошо око“. В тази традиция темата е свързана не само със завистта, но и със скромността. Смята се, че прекаленото изтъкване на успех, здраве, красота, бременност, деца или благополучие може да привлече чуждо внимание и ревност.

Затова след хубава новина, похвала или споменаване на нещо ценно се добавя предпазен израз:

Bli ayin hara.

Смисълът е:

„Без лошо око.“

Срещат се и варианти като:

Kein ayin haraилиKenahora.

Те носят същия предпазен смисъл - да не хване лошо око, да не се обърне доброто.

В някои еврейски народни вярвания се използва и червен конец на китката. Той се свързва с предпазване от чужда завист и тежък поглед. Както и в много други традиции, червеният цвят се приема като силен, видим и отблъскващ.

Тук защитата често започва още от езика. Думата се казва веднага след похвалата, за да не остане доброто открито и незащитено. Това е стара мъдрост - не всяко щастие трябва да бъде показвано високо, а когато се назове, трябва да бъде покрито с благословия.

КАКВО ОБЕДИНЯВА ТЕЗИ ПРАКТИКИ

Когато подредим тези обичаи един до друг, виждаме колко различни и колко близки са народите. В Италия използват вода и зехтин. В Гърция - синьо око, „ftou ftou“ и чесън. В Близкия изток и Северна Африка - благославящи думи и назар. В Латинска Америка - яйце и молитва. В еврейската народна традиция - предпазен израз и червен конец.

Предметите са различни. Езиците са различни. Вярата и културата са различни. Но човешката грижа е една и съща.

Хората навсякъде са усещали, че доброто трябва да се пази. Детето трябва да се пази. Домът трябва да се пази. Новото начало трябва да се пази. Радостта, когато е голяма, привлича много очи, а не всяко око идва с благословия.

Затова народите са създали свои начини да поставят граница - с вода, с яйце, със синьо око, с червен конец, с чесън, с молитва, с благословия, с кратка дума, казана навреме.

ЗАВЕТ

Подобните практики по света ни показват, че хората, където и да живеят, носят една и съща тревога и една и съща надежда. Да пазят детето. Да пазят дома. Да пазят хубавото от завист. Да не оставят радостта гола пред чуждите очи.

Тези традиции не трябва да се смесват без уважение. Всяка принадлежи на своя народ, своя дом и своя памет. Но когато ги погледнем заедно, виждаме нещо много човешко - желанието доброто да остане цяло.

Една дума, казана навреме. Един жест. Една капка зехтин във вода. Едно синьо око на вратата. Едно яйце, прокарано по тялото на дете. Един червен конец на китката.

Различни народи, различни думи, различни обичаи - но една и съща молба към живота:

Да бъде пазено доброто.

Старите думи и народните практики могат да донесат покой, смисъл и усещане за закрила. Но ако човек или дете страда силно, ако има болка, висока температура, продължително неразположение или тревожни симптоми, не се остава само с народната практика. Тогава се търси лекар, близък човек и истинска помощ.