НАРОДНИ ВЯРВАНИЯ И ПОЛИЧБИ ЗА ЧЕРНАТА КОТКА

Културни суеверия, домашни знаци и стари поверия за едно от най-тайнствените създания в народната памет

Черната котка е едно от онези животни, около които хората винаги са плели истории. За едни тя е била лош знак на пътя, за други - пазител на дома, на хамбара и на огнището. В нея има нещо тихо, самостоятелно и непокорно, което е карало старите хора да я гледат с уважение, но и с малко страх.

В народните вярвания черната котка никога не е била просто животно. Тя е била знак, предупреждение, пазител, понякога поличба, а понякога само напомняне човек да не бърза и да се огледа по-внимателно около себе си.

КОГАТО ЧЕРНА КОТКА ПРЕСЕЧЕ ПЪТЯ

Това е най-популярното вярване, свързано с черната котка. Почти всеки е чувал, че ако черна котка мине пред човека, трябва да внимава. Но в различните места това поверие се е тълкувало по различен начин.

Ако черната котка пресече пътя отляво надясно, в много домашни вярвания това се приема като предупреждение. Старите хора са казвали, че работата, за която си тръгнал, може да се заплете, да срещнеш пречка или да се наложи да промениш намерението си.

Ако пресече пътя отдясно наляво, на някои места това се е смятало за по-добър знак.

Вярвало се е, че котката минава първа, „обира“ лошото пред човека и сякаш разчиства пътя му.

Ако котката се спре по средата на пътя и те погледне, това се е приемало като знак да не бързаш. Не непременно като беда, а като предупреждение да спреш за миг, да премислиш намерението си и да не тръгваш с разпиляна мисъл.

Старите хора са имали и начини да „развалят“ поличбата. Някъде са правели три крачки назад, другаде са се прекръствали, обръщали са се веднъж около себе си или са изчаквали друг човек да мине пръв. Всичко това е било повече за успокоение на сърцето, отколкото за истинска опасност.

ЧЕРНАТА КОТКА КАТО ПАЗИТЕЛ НА ДОМА

Макар днес често да я свързваме с лош късмет, в много стари представи черната котка е била домашен пазител. Черният ѝ цвят е изглеждал тайнствен, но точно затова хората са вярвали, че тя може да поеме чуждия лош поглед и да го задържи далеч от къщата.

Ако чужда черна котка дойде сама и седне на прага, това не винаги се е приемало като лош знак. На места са казвали, че така късметът сам идва до вратата. Затова котката не се гони грубо, а се оставя на спокойствие. Давали са ѝ малко хляб, мляко или остатък от храна, за да не си тръгне доброто от дома.

В селския живот котката е имала и съвсем практична сила. Тя е пазела зърното, хамбара и храната от мишки. А къща с добре гледана котка е била къща на подредени стопани. Затова черната котка не е била само суеверие, а и истински помощник в дома.

ЧЕРНА КОТКА В НОВ ДОМ

В някои стари вярвания, когато човек влизал в нова къща, първо се пускало животно - често котка. Наблюдавало се къде ще легне, къде ще се свие и кое място ще избере. Смятало се, че котката усеща топлото, тихото и доброто място в къщата.

Ако черна котка сама избере ъгъл, праг или място край огнището, това се е приемало като знак, че там има спокойствие. Не е било нужно да се вдига шум около това. Просто старите хора са гледали животното и са си правели изводи, защото са вярвали, че котката вижда и усеща повече от човека.

ПОВЕДЕНИЕТО НА КОТКАТА И ВРЕМЕТО

Нашите предци са наблюдавали животните внимателно, защото чрез тях често са гадаели за времето. Котката, като домашно животно, е била винаги близо до човека и поведението ѝ не е оставало незабелязано.

Ако котката си мие муцуната с лапа, старо поверие казва, че „се мие за гости“. В някои места са гледали и накъде е обърната, защото оттам се очаквало да дойдат хора.

Ако се крие до огнището, печката или най-топлия ъгъл, това се приемало като знак за застудяване, вятър, слана или разваляне на времето.

Ако спи свита на кълбо и крие носа си, старите хора са казвали, че ще има студ, дъжд или сняг.

Ако се разтяга спокойно на пода, лежи по гръб или спи отпуснато, това се е приемало като знак за меко, топло и спокойно време.

Тези вярвания не са точна наука, но показват колко внимателно хората са наблюдавали природата и домашните животни.

ЧЕРНАТА КОТКА ПО СВЕТА

Интересното е, че черната котка не носи навсякъде едно и също значение. В едни култури тя е предупреждение, в други - късмет, пазител и дори знак за благополучие.

В Англия и Шотландия черната котка често се свързва с добър късмет. В някои стари вярвания появата на черна котка в дома се приемала като знак за богатство, любов или благополучие.

Сред моряците и техните семейства черната котка също е имала особено място. В някои морски вярвания тя се смятала за талисман, който пази дома, докато мъжът е далеч в морето. Жените на моряци често са гледали котка вкъщи с надежда тя да пази пътя на любимия им човек.

В Япония черната котка в някои вярвания се приема като добър знак. Свързва се с късмет, защита от недоброжелатели и благополучие в дома или работата. Там, както и на много други места, тя не е непременно страшен знак, а по-скоро тайнствен пазител.

Така едно и също животно може да бъде тълкувано по различен начин според земята, времето и паметта на хората.

ЗАЩО ХОРАТА СА СЕ СТРАХУВАЛИ ОТ НЕЯ

Черната котка вероятно е будела страх не защото е лоша, а защото е нощно, тихо и независимо създание. Тя се движи безшумно, очите ѝ светят в тъмното, появява се внезапно и не се подчинява лесно. За стария човек това е било достатъчно, за да я свърже с невидимото.

Черният цвят също е носил своя тежест. Той е бил цвят на нощта, на неизвестното, на скритото. Затова около черната котка са се натрупали много страхове, но и много уважение. Защото в народната памет страшното и свещеното често стоят близо едно до друго.

ЗАВЕТ ЗА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖИВОТНОТО

Най-важното поверие, което трябва да се помни, е просто: котка не бива да се наранява, гони жестоко или унижава. Старите хора са вярвали, че който нарани котка, сам кани лош късмет в дома си.

Котката е чисто, гордо и чувствително животно. Тя не обича шум, грубост и насилие. Иска тиха дума, паничка вода, малко храна и уважение към свободата си.

Ако черна котка пресече пътя ти, може би не идва да ти донесе беда. Може би само ти напомня да спреш за миг, да се огледаш, да не бързаш и да не съдиш по цвета на козината. Понякога това, от което хората се страхуват, всъщност е пазител, дошъл тихо да мине пред тях.