НАРОДНИ ВЯРВАНИЯ ЗА ЗВЪН В УШИТЕ

Как старите хора са разчитали тихия звук в ухото като вест за близък човек, скрита дума, промяна във времето или знак отдалеч

В народната памет човешкото тяло не е било глухо за света. Старите хора са вярвали, че то усеща онова, което още не се е случило, или онова, което се случва далеч от очите ни. Сърбежът, тръпката, прозявката, тежестта в гърдите, внезапното бодване и звънът в ушите са се приемали като малки знаци, които човек трябва да умее да разчете.

Звънът в ушите, наричан още „пищене“, е едно от най-познатите такива поверия. Когато ухото изведнъж започне да пищи, старите хора са казвали, че някой някъде споменава името ти. Понякога с добро, понякога с лоша дума, понякога от обич, а понякога от завист.

Вярвало се е още, че ухото може да улови далечна вест, промяна във времето или дума, която не е стигнала до човека, но вече е тръгнала към него.

КОГАТО ТИ ПИЩИ ЛЯВОТО УХО

Лявото ухо в много домашни вярвания се свързва със сърцето, близките хора, скритата дума и онова, което идва отвътре. Затова неговият звън не винаги се е тълкувал еднакво.

На едни места са казвали, че ако ти пищи лявото ухо, някой близък човек те споменава с добро. Може да мисли за теб, да разказва нещо хубаво или да те поменава с обич.

На други места обаче лявото ухо се е приемало като по-тревожен знак. Вярвало се е, че някой говори зад гърба ти, завижда ти или те споменава с тежка дума. Особено ако пищенето е остро, внезапно и неприятно, старите жени са казвали: „Някой ти точи езика.“

Затова при лявото ухо тълкуването често зависело от усещането. Ако звънът е лек и кратък - може да е добра дума. Ако е остър, дразнещ и неспокоен - може да е злословие или чужда завист.

КОГАТО ТИ ПИЩИ ДЯСНОТО УХО

Дясното ухо в много поверия се свързва с явната дума, похвалата, вестта и срещата. Ако ти пищи дясното ухо, старите хора често са казвали, че някой говори за теб с добро или ще чуеш новина, която има значение.

Някъде се е вярвало, че дясното ухо пищи, когато те хвалят. Може някой да говори добре за работата ти, да споменава името ти с уважение или да казва добра дума за теб пред други хора.

Друго поверие гласи, че ако дясното ухо писне, докато някой ти говори, трябва да слушаш внимателно. Старите хора са казвали, че в този миг може да се чуе истина, която не бива да се подминава.

Понякога звънът в дясното ухо се е свързвал и с предстояща среща. Може скоро да чуеш глас, да получиш вест, да те повикат или да дойде човек, който има нещо да ти каже.

ДОБРА ДУМА ИЛИ ЛОША ДУМА

В различните краища тълкуването на лявото и дясното ухо се е разменяло. Някъде казвали: „Лявото пищи - лошо те говорят, дясното пищи - добро те хвалят.“ Другаде било точно обратното.

Затова старите хора често не гледали само кое ухо пищи, а и как се чувства човек в този момент. Ако звънът идва с лекота, сякаш нещо тихо те докосва, приемали го като добра дума. Ако идва с неприятно бодване, смут или тежест, го свързвали с клюка, завист или чужда лоша мисъл.

Има и поверие, че ако ухото пищи и човек се сети за някого веднага, може би точно този човек го споменава. Първата мисъл се смятала за най-вярна, защото идва преди разумът да започне да избира.

КАК СЕ „ПРЕХАПВА“ ЛОШАТА ДУМА

Ако човек се уплаши, че някой го говори с лошо, старите баби имали малки начини да „прекъснат“ думата.

На някои места са съветвали леко да захапеш кутрето си, за да „прехапеш езика“ на онзи, който злослови. Това не се е правело със злоба, а като символичен жест - чуждата лоша дума да не стигне до теб и да не те засегне.

Другаде са казвали да се прекръстиш или да кажеш тихо: „Който ме мисли с лошо, лошото при него да си остане.“ Така човек си връщал спокойствието и не оставял чуждата дума да му развали деня.

Някъде са почуквали леко по дърво, защото дървото се е смятало за живо, здраво и способно да поеме тревогата. Това е същият стар жест, който хората правят, когато не искат да „урочасат“ нещо хубаво.

ГАДАЕНЕ С ИМЕНА

Едно от най-разпространените поверия при звън в ушите е гадаенето с имена. Когато ухото започне да пищи, човек започва наум да изрежда имена на познати, роднини, съседи или хора, за които се сеща.

На чието име звънът спре, вярвало се е, че именно този човек те споменава в момента.

Понякога са правели това на глас, особено между жени вкъщи. Една пита: „Кой ли ме споменава?“, а другите започват да изброяват имена. Ако ухото спре да пищи при някое име, всички се засмиват и казват: „Ето го, той е.“

Това поверие носи повече закачка и домашна игра, но в него има и нещо много човешко - желанието да знаем кой мисли за нас, дори когато е далеч.

ПОЖЕЛАНИЕ ПРИ ЗВЪН В УХОТО

В някои вярвания звънът в ухото се е приемал като миг, в който човек може да си пожелае нещо. Щом ухото запищи, трябва бързо да намислиш желание.

След това някой наблизо може да попита: „Кое ухо ти пищи?“ Ако познае, на някои места вярвали, че желанието ще се сбъдне. Ако не познае, желанието остава скрито и трябва да се пази в тишина.

Има и друг вариант - човек сам да си намисли желание и да не го казва на никого. Ако звънът спре бързо, желанието е „чуто“. Ако продължи дълго, трябва още време и търпение.

ЗВЪН СУТРИН И ЗВЪН ВЕЧЕР

Старите хора са обръщали внимание и кога точно пищи ухото.

Ако ухото пищи сутрин, вярвало се е, че вестта е близо. Може още същия ден да чуеш новина, да срещнеш човек или да получиш дума, която ще промени настроението ти.

Ако пищи по обяд, знакът се свързвал с работа, разговор, пари или делнична грижа. Някой може да те търси по работа или да те спомене във връзка с общо задължение.

Ако пищи вечер, старите хора го свързвали с далечен човек, спомен, сън или дума, която ще дойде по-късно. Вечерният звън често се приемал като по-тих и по-сърдечен знак.

Ако ухото пищи през нощта, това вече будело повече внимание. Смятало се е, че някой силно мисли за теб или че душата ти е неспокойна. В такива случаи старите жени са казвали човек да се прекръсти, да изпие глътка вода и да не се плаши.

ВИСОК И НИСЪК ЗВЪН

В някои домашни вярвания се е гледало и какъв е звукът.

Ако звънът е тънък, висок и кратък, това се свързвало с бърза дума, клюка, внезапна вест или някой, който те споменава за малко.

Ако е по-нисък, глух и продължителен, хората са го тълкували като по-тежка мисъл, по-сериозен разговор или далечна вест.

Ако ухото само „клъцне“ за миг и спре, това се приемало като знак, че някой е споменал името ти случайно.

Ако звънът се повтаря няколко пъти през деня, вярвало се е, че думата за теб още се върти някъде и не е приключила.

ЗВЪН В ДВЕТЕ УШИ

Ако пищят и двете уши едновременно, това се е приемало за по-силен знак. Старите хора са казвали, че тогава около човека има много приказки, шум или мисли.

Някъде го свързвали с голяма промяна във времето - буря, силен вятър, рязко застудяване или промяна в налягането, макар че не са го наричали така. Просто са казвали: „Въздухът се обръща.“

Другаде вярвали, че звънът в двете уши е знак човек да замълчи за малко. Да не влиза в спор, да не отговаря остро и да не бърза да вярва на всяка чута дума.

ЗВЪН В УШИТЕ И ВРЕМЕТО

В селския бит звънът в ушите понякога се е свързвал и с промяна във времето. Хората са наблюдавали тялото си така, както са наблюдавали животните, небето и вятъра.

Ако ухото пищи преди буря, вярвали са, че тялото усеща обръщането на въздуха. Ако звънът идва заедно с тежест в главата, старите хора са казвали, че ще има вятър или дъжд.

Особено възрастните хора често са познавали промяната във времето по стави, глава, уши и сън. Затова звънът в ушите не винаги е бил свързван само с хора и думи, а и с природата.

АКО УХОТО ПИЩИ, ДОКАТО НЯКОЙ ГОВОРИ

Има едно интересно поверие: ако ухото ти запищи точно докато някой ти говори, трябва да обърнеш внимание на думите му.

На някои места казвали, че това е знак, че човекът казва истина. На други - че трябва да внимаваш, защото между думите му има нещо скрито.

Затова старите хора не са го приемали еднозначно. Понякога звънът е потвърждение. Понякога е предупреждение. Важното е човек да чуе не само думите, а и усещането, което остава след тях.

ЗАВЕТ ЗА ТИШИНАТА И ДОБРАТА ДУМА

Народните поверия за звъна в ушите ни учат преди всичко на внимание - към тялото, към думите и към невидимите нишки между хората.

Когато ухото ти „запее“, старите хора биха казали да спреш за миг. Да не се плашиш. Да помислиш кой може да те споменава. Да изпратиш добра мисъл към близък човек. А ако усетиш, че някой говори с лошо, да не му връщаш същото, защото лошата дума тежи най-много на онзи, който я носи в устата си.

Понякога едно пищене в ухото е само звук. Понякога е умора. Понякога е вест. А понякога е напомняне, че не всичко, което ни засяга, минава през очите - някои неща първо ги чува душата.

ЗАБЕЛЕЖКА

Всички изброени вярвания са част от народната памет и се споделят като културно наследство, любопитство и старо домашно тълкуване. Ако звънът в ушите е постоянен, силен, болезнен или е придружен от замайване, загуба на слух, главоболие, гадене или други тревожни симптоми, добре е да се потърси съвет от медицинско лице.