Баене с пръстен при ечемик

СИЛАТА НА СРЕБЪРНИЯ КРЪГ И УСТНОТО ПРЕСИЧАНЕ НА ЕЧЕМИКА

Човешкото лице винаги е било пазено като най-личната и чиста част от снагата, а окото - като извор на светлината, през който душата общува със света. Понякога обаче, съвсем внезапно, върху финия клепач пониква малко, зачервено и болезнено зрънце, което старите хора по нашите земи от векове наричат „ечемик“. В народната памет това състояние не се свързва с големия страх, тежката уплаха или хорските уроки, а се приема като досадно телесно неразположение, дошло от хладен вятър, прах или натрупано неразположение в тялото. Баенето с пръстен е един от най-нежните и красиви домашни обичаи в българската традиция. При него чрез силата на словото и символиката на стария сребърен пръстен ечемиченото зрънце се загражда и символично се отпраща, за да се върне бистротата в погледа.

ПРЪСТЕНЪТ И СРЕБРОТО В НАРОДНИТЕ ВЯРВАНИЯ

В паметта на нашия род пръстенът никога не е бил просто накит или украшение. Той е носел особена пазителна сила, особено когато е венчален, годежен или предаван през поколенията от баба на внучка. Такъв предмет е събирал в себе си верността, благословията на рода и силата на пазения завет. А металът, от който е изкован - бялото сребро - в народната култура се е приемал като чист, светъл и пазещ. Вярвало се е, че среброто отблъсква нечистото, укротява пламналата болка и отнема силата на дребните болежки още с хладината си.

Кръглата форма на пръстена се е разбирала като съвършена и затворена граница. Кръгът е пространство, в което доброто се пази, а лошото се заключва и не може да мине отвъд линията. Когато се бае при ечемик, сребърният кръг служи за устно и символично очертаване на синур около подутината. По този начин, според народното вярване, ечемикът се отделя от здравото място, силата му се пресича и той се принуждава да изсъхне.

КОГА СЕ ПРАВИ И КОЙ ИЗВЪРШВА ОБИЧАЯ

Това домашно наричане се прави още щом човек усети първото боцкане, парене, натежаване или зачервяване на окото, преди зрънцето да се усили и да натежи повече. В народната логика колкото по-рано се изрекат думите, толкова по-лесно ечемикът се укротява и си отива.

Най-подходящото време за баенето е рано сутрин или привечер, когато домът е тих и денят се смирява. Обикновено това се прави в тишината на дома от бабата, майката или от близка по-възрастна жена с лека ръка и кротко сърце, на която човекът има пълно доверие.

КАК СЕ ПРАВИ БАЕНЕТО СТЪПКА ПО СТЪПКА

За този символичен домашен обичай най-често е нужен стар сребърен пръстен, а в някои домове и чаша с чиста вода. Човекът или детето сяда удобно на стол в стаята, обърнат към светлината, а баячката измива ръцете си и застава пред него.

Много важно правило в народния обичай е, че окото никога не се пипа грубо, не се притиска, не се търка и не се боде. Остри предмети, игли и ножове се държат далеч от лицето. Баячката взема сребърния пръстен в дясната си ръка и го държи на безопасно разстояние от лицето. Тя започва бавно и плавно да прави кръгови движения във въздуха близо до окото, без да докосва самия клепач или кожата.

Правят се три или девет кръга по посока на движението на слънцето, сякаш пръстенът чертае невидима граница около подутината. Докато трае това символично заграждане, баячката изрича наричането тихо, но с твърда народна увереност. След думите някъде се прави и леко символично плюване настрани, за да се отпрати болежката.

КАКВО СЕ ПРАВИ СЛЕД ТОВА

След като наричането приключи, в някои домове сребърният пръстен се пуска за малко в чаша с чиста вода, за да се „успокои“ и пречисти според домашния обичай. Самата вода не се използва за търкане на окото. Най-много с нея може леко да се освежи лицето, без да се закача възпаленото място.

Пръстенът после се прибира на чисто и спокойно място, а човекът се оставя да не мисли непрекъснато за клепача си. Вярвало се е, че забравената болка си отива по-бързо, отколкото болката, която се гледа и пипа на всяка минута.

НАРИЧАНИЯ В НАРОДЕН ДУХ

ВАРИАНТ 1 - ЗАГРАЖДАНЕ СЪС СРЕБЪРНИЯ КРЪГ

Сребърен пръстен във въздуха въртя,

чиста граница около окото чертая.

Що е поникнало на криво място,

в сребърния кръг да се заключи.

Назад да се върне, корен да изгуби,

напред да не пристъпи, сила да не добие.

Хладина ти пращам, сушина ти наричам,

изсъхни, ечемико, като есенен лист.

Окото на (името) бистро да остане,

среброто да свети, болката да бяга.

Речено - сторено!

ВАРИАНТ 2 - ОТПРАЩАНЕ НА ЗРЪНЦЕТО ПРЕЗ СИНУРА

Поникнало зрънце, ечемичено зрънце,

нива си потърсило на чуждо лице.

Тука почва за теб няма,

тука никой не те жъне, никой не те мели.

Пръстенът те загражда, синур ти поставя,

отивай си, ечемико, в пуста кория.

Там никни на камък, там цъфти на пясък,

от това бистро око веднага се махай.

Както се затваря пръстенът на ръката,

така да се затвори пътят на болката.

Речено - сторено!

ВАРИАНТ 3 - НАРИЧАНЕ ЗА ПРЕСИЧАНЕ НА ПОДУТИНАТА

Бяло сребро грее, крива болка вее,

заканвам се на ечемика с пазена дума.

Дошъл си с вятъра - иди си по пътя,

дошъл си с праха - разпилей се в нощта.

Кръгът те спира, думата те свързва,

да омекне клепачът, да си иде тежестта.

Колкото пръстенът корен в земята няма,

толкова и ти на това око място да нямаш.

Чистота в погледа, здраве в дните,

думата ми е канара - пресичам те сега!

Речено - сторено!

ЗАВЕТ

След като думите изтекат и сребърната граница бъде очертана, окото трябва да се остави на спокойствие. Старите хора са вярвали, че колкото по-малко човек се вглежда в дребното неразположение и колкото по-малко го докосва с нечисти ръце, толкова по-бързо то губи силата си и угасва.

Баенето с пръстен носи в себе си тиха красота - малък предмет, стар символ, кратка дума и голяма човешка надежда. Кръгът пази, среброто охлажда, а думата отпраща онова, което не е на мястото си.

Старите думи и народните практики могат да донесат покой, смисъл и усещане за закрила. Но ако човек или дете страда силно, ако окото е силно зачервено, болезнено, подуто, има гной, влошено зрение или състоянието не преминава в рамките на няколко дни, не се остава само с народната практика. Тогава се търси лекар, близък човек и истинска помощ.