БАЕНЕ С ВОДА ПРИ СИЛЕН СТРАХ

ИЗМИВАНЕ НА УПЛАХАТА И ВРЪЩАНЕ НА ИЗГУБЕНИЯ ПОКОЙ

Животът понякога прекъсва човека внезапно. Един вик в тъмното, падане, лош сън, животно, което изскача насреща, тежка случка на пътя или внезапна беда могат да пресекат дъха и да оставят сърцето свито дълго след като всичко вече е минало.

В народната памет такова състояние не се е бъркало с уроки, хорска завист или лоши очи. Това е уплаха. Чиста, силна, внезапна уплаха, при която човек сякаш се разклаща отвътре. Дъхът засяда, тялото трепери, сънят се размирява, а покоят напуска мястото си.

Баенето с вода при силен страх е стар начин да се измие това разлюляване. Водата не е просто предмет в обреда. Тя е пътят, по който страхът се изпраща навън. С нея се мият очите, челото, ръцете. Над нея се изрича дума. В нея се оставя трепетът, за да не остане в човека.

КАК В МИНАЛОТО ХОРАТА СА РАЗБИРАЛИ СИЛНИЯ СТРАХ

В представите на старите българи силният страх не е бил само временно смущение. Вярвало се е, че при голямо стряскане човекът се измества от вътрешния си ред. Сърцето се свива, кръвта се смръзва, дъхът се губи, а душата сякаш се дръпва назад и не може веднага да се върне на мястото си.

Старите хора са казвали, че човек „не е на себе си“ след голяма уплаха. Това не е било просто израз. В него има народно разбиране, че страхът може да размести човека отвътре. Да го направи плах, безсънен, разтреперан, да му отнеме смелостта и да остави тежест в гърдите.

Затова уплахата не се е оставяла да стои. Вярвало се е, че ако не се укроти навреме, тя може да заседне в снагата и да държи човека дълго време в неспокойствие. Баенето с вода е било един от начините страхът да бъде назован, измит и изпратен далеч.

ПО КАКВО СА РАЗПОЗНАВАЛИ, ЧЕ ЧОВЕК Е СИЛНО УПЛАШЕН

Белезите на силната уплаха са се виждали най-ясно след самата случка. Човекът може да се върне пребледнял, мълчалив, разтреперан. Погледът му става блуждаещ и неспокоен. Сърцето бие силно, коленете омекват, а в гърдите се усеща тежест или стягане.

Нощем уплахата често се връща в съня. Човек се буди с вик, стряска се от всеки звук, не може да заспи спокойно или сънува отново онова, което го е изплашило.

При децата това личи още по-силно. Детето може да започне да плаче насън, да отказва да остане само, да се страхува от тъмното, да се стряска от шум или внезапно да изгуби веселостта си. Старите хора са казвали, че „смехът му е секнал“ или че „уплахата му е седнала в гърдите“.

ЗАЩО ВОДАТА Е БИЛА ВАЖНА ПРИ БАЕНЕ ЗА СТРАХ

Водата в народната вяра винаги е била свързана с чистота, живот и отмиване. Тя мие лицето, охлажда челото, гаси огъня, поема прахта от ръцете и отнася нечистото далеч. Затова при страх хората са посягали към вода.

Особено ценена е била водата, взета мълчешком. Докато се налива, не се говори. Не се спори. Не се обръща човек назад. Така водата остава тиха и чиста, готова да приеме онова, което трябва да се измие.

При баене за страх водата се е използвала, за да отмие треперенето, да охлади свитото сърце и да върне дъха. Над нея се изричат думи, а после с нея се докосват челото, очите, гърдите и ръцете. В народното разбиране страхът трябва да мине във водата, а водата да го отнесе там, където няма да се върне.

КОГА СЕ ПРАВИ БАЕНЕ С ВОДА ПРИ СИЛЕН СТРАХ

Баенето с вода се прави възможно най-скоро след уплахата. Казвало се е, че пресният страх по-лесно се измива, а старият страх по-дълбоко се крие.

Най-често се бае вечер, когато денят отива към тишина, или рано сутрин, преди домът да се е разшумял. Важното е около човека да има покой, малко светлина и близък човек, на когото вярва.

Обикновено бае майка, баба, възрастна жена от дома или баячка с благ глас и лека ръка. При такова баене не се бърза, не се разпитва грубо и не се кара човекът отново да разказва случилото се. Първо се укротява страхът. После, ако има нужда, се говори.

КАКВО Е НУЖНО

✓ дълбока паница с чиста вода

✓ лъжица, вретено или друг чист домашен предмет за загребване и връщане на водата

✓ бяло платно или кърпа, ако така е прието в дома

✓ спокоен човек, който да изрече думите

✓ тиха стая, без шум и чужди погледи

Не са нужни много предмети. Важното е водата да е чиста, думата да е спокойна, а ръката да не трепери от страх.

КАК СЕ ПРАВИ БАЕНЕТО С ВОДА

Уплашеният човек сяда спокойно. Ако е дете, може да бъде в скута на майката или близо до нея. Не се насилва да стои неподвижно. При силен страх първо трябва да се усети сигурност.

Паницата с вода се поставя пред него или се държи близо до гърдите му. Ако се използва бяло платно, то може леко да се сложи върху главата или раменете, като знак за покриване и укротяване.

С лъжица или с ръка водата се загребва и се връща обратно в паницата. Движението е тихо и равно. Чува се само лекото ромолене. Докато водата се движи, се изрича наричането.

Думите се казват три пъти или девет пъти, според местния или семеен обичай. След това пръстите се потапят във водата и леко се докосват челото, гърдите, ръцете и коленете на уплашения. Така се мият местата, където страхът най-често се усеща - в главата, в сърцето, в снагата.

КАКВО СЕ ПРАВИ С ВОДАТА СЛЕД ТОВА

След баенето човекът може да отпие три малки глътки от водата, ако това е част от семейния обичай. С част от останалата вода се измиват очите, лицето и ръцете.

Водата, която остане, не се излива на място, където се стъпва. Изнася се навън и се излива под дърво, в корен, в цвете, край плодно дръвче или в течаща вода. Така страхът се изпраща навън и не остава в къщата.

След това човекът се оставя на тишина. Не се кара да разказва случката веднага. Не се плаши допълнително. Не се говори много. При силна уплаха покоят трябва да се върне бавно.

НАРИЧАНИЯ В НАРОДЕН ДУХ

Следващите наричания са в народен дух. Те са насочени към силен страх, стряскане, размирен сън, треперене и връщане на покоя чрез вода и добра дума.

ПЪРВО НАРИЧАНЕ - ЗА ОТМИВАНЕ НА ТРЕПЕРЕНЕТО И ВРЪЩАНЕ НА ДЪХА

Тече вода от висок баир,мие камъни,

мие пясъци,носи бистрота,връща чистота.

Както водата течеи не спира,

така и страхът от (името)да си отива.

Излез, уплахо,от свитото сърце.

Излез, трепет,от разтрепераната снага.

Падни във водата,потъни на дъното.

Реката да те отнесев пусти гори.

Да си дойде дъхътна мястото.

Да се успокои кръвтав жилите.

Да се върне силатав костите.

Чиста вода страха измива,

мирът в гърдите пристига.

Речено - сторено!

ВТОРО НАРИЧАНЕ - ЗА НОЩНО СТРЯСКАНЕ И РАЗМИРЕН СЪН

Пиле изпищялов тъмна нощ.

Сепнала се душата,пресякъл се сънят.

Слизай, страх,от клепачите на (името).

Махай се, мътилка,от уплашената глава.

Водата ромони,лошия сън гони.

Под камък го затваря,в пясък го разпилява.

Да изчезне кошмарът,да си иде тежестта,

дето е свила гърдитена това чедо.

На костите здраве,на очите чист сън,

на сърцето тишинав тъмнината.

Душата се връща у дома,

водата отмива уплахата.

Речено - сторено!

ТРЕТО НАРИЧАНЕ - СЛЕД ПАДАНЕ, ВИК ИЛИ ВНЕЗАПНА СЛУЧКА

Ударил гръмв зелена дъбрава.

Стреснала се снагата,обърнало се сърцето.

Слагам ръка -махам уплаха.

Лея вода -връщам покой.

Върви си, страх от куче,страх от падане,

страх от лош гласи внезапна беда.

Водата те поема,водата те укротява,

отмива сивотатаот челото на (името).

Изправи се, снага,успокой се, сърце.

Пътят пред тебе бял и разчистен.

Както е бистра водатав паницата,

така да е бистър умъти мирен денят.

Речено - сторено!

ЗАВЕТ

Когато баенето приключи и водата бъде изнесена навън, човекът трябва да остане на тихо. При силен страх най-важното е да не се отваря раната отново с много думи. Не е нужно уплашеният веднага да разказва всичко, да повтаря случката и да преживява страха отново.

По-добре е около него да има кротко присъствие, топла дума, малко светлина и сигурност. Ако е дете - да бъде прегърнато. Ако е възрастен - да бъде оставен да си поеме дъх. Водата и думите са свършили своето. Останалото го довършват тишината, сънят и близките хора.

В народната памет баенето с вода при силен страх не е било просто обред. То е било начин някой да застане до уплашения и да каже на страха: „Стига. Дотук беше.“

Старите думи и народните практики могат да донесат покой, смисъл и усещане за закрила. Но ако човек или дете страда силно, ако има болка, висока температура, продължително неразположение, силна тревожност, пристъпи на страх или други тревожни симптоми, не се остава само с народната практика. Тогава се търси лекар, близък човек и истинска помощ.