БАЕНЕ ПРИ УПЛАХА

ЗАВРЪЩАНЕ НА ДУШАТА У ДОМА И УКРОТЯВАНЕ НА УПЛАШЕНОТО СЪРЦЕ

Животът понякога връхлита човека внезапно - с вик, с падане, с лош сън, с неочаквана случка, с животно, което изскача насреща, с тежка вест или с уплаха на пътя. Има страхове, които минават като вятър. Но има и такива, които се забиват в гърдите и оставят човека разлюлян, сякаш не е съвсем в себе си.

Старите хора по нашите земи са знаели, че силното стряскане може да прекърши вътрешния мир. Не са го бъркали с уроки и лоши очи. Уроките идват през погледа, през завистта, през прекалената похвала. Уплахата идва от внезапен страх. От нещо, което е пресекло дъха, свило е сърцето и е оставило трепет в тялото.

Баенето при уплаха е стар начин да се повика покоят обратно. Да се измие треперенето от снагата. Да се върне дъхът на мястото му. Да се помогне на човека отново да стъпи в себе си.

КАК В МИНАЛОТО ХОРАТА СА РАЗБИРАЛИ УПЛАХАТА

В народните представи уплахата е разместване - не само на тялото, а и на вътрешния ред. Старите хора са казвали, че от голям страх кръвта се смръзва, сърцето се обръща, душата се дръпва назад и човекът остава като празен, разлюлян, несигурен.

Това не се е разбирало като чуждо влияние, дошло от лош поглед. То е било вътрешно прекъсване на спокойствието. Нещо внезапно е ударило човека и мирът му се е разместил.

Затова в миналото не са оставяли силната уплаха без внимание. Ако човек се върне пребледнял, ако детето започне да се буди с писък, ако възрастен стане плах, мълчалив и неспокоен след преживяна случка, близките са казвали: „Трябва да му се бае против уплаха.“

ПО КАКВО СА РАЗПОЗНАВАЛИ, ЧЕ ЧОВЕК Е УПЛАШЕН

Уплахата се е разпознавала по начина, по който човек се променя след случката. Не винаги има видима рана, но нещо в него вече не е същото.

Възрастният може да изгуби съня си. Да се буди нощем, да трепва при всеки звук, да усеща свито сърце или тежест в гърдите. Понякога коленете омекват, гласът става тих, погледът блуждае и човек трудно се връща към обичайните си дела.

При децата уплахата често се вижда още по-ясно. Детето започва да плаче насън, да вика, да се стряска, да не иска да остане само, да се страхува от тъмното или да отказва да говори за случилото се. Понякога смехът му сякаш угасва за няколко дни, а очите му стават неспокойни.

Старите хора са вярвали, че ако уплахата не се укроти навреме, тя може да заседне в гърдите, да остане в съня и да държи човека дълго време напрегнат и неспокоен.

КОГА СЕ ПРАВИ БАЕНЕТО ПРИ УПЛАХА

Баенето при уплаха се прави възможно най-скоро след случката. Колкото по-прясна е уплахата, толкова по-лесно се разплита. Казвало се е, че старият страх пуска корени, а пресният страх още няма къде да се хване.

Най-често се бае вечер, когато денят се смирява и човекът може да се отпусне. Може да се прави и рано сутрин, преди домът да се е разшумял. Важното е около уплашения да има тишина, спокойствие и човек, на когото има доверие.

Най-често бае майка, баба, възрастна жена от дома или баячка, за която се вярва, че има лека ръка и спокоен глас. При уплаха не се вика, не се разпитва грубо и не се кара човекът отново да преживява случката. Най-напред се връща покоят, после се говори, ако има нужда.

КАКВО Е НУЖНО

За баене при уплаха в народната традиция често се използват прости неща от дома. Не са нужни скъпи предмети. Важни са чистотата, тишината и добрата дума.

✓ паница с чиста вода

✓ щипка едра сол

✓ малко парче хляб

✓ восъчна свещ, ако има такъв обичай в дома

✓ тиха стая и спокоен човек, който да изрече думите

Водата е за отмиване. Солта е за укротяване и задържане на лошото да не се върне. Хлябът е за живот и сигурност. Свещта е за мир и светлина в стаята.

КАК СЕ ПРАВИ БАЕНЕТО

Уплашеният човек сяда спокойно. Ако е дете, може да бъде в скута на майката или близо до нея. Не се насилва да стои неподвижно. При уплаха най-важното е тялото да почувства сигурност.

Паницата с вода се поставя пред него. В нея се слага щипка сол и малко парче хляб. Ако се използва свещ, тя се запалва наблизо, не за показност, а за тиха светлина.

Този, който бае, застава близо до човека. Може да положи дясната си ръка върху сърцето му, върху челото или върху рамото. Ръката не трябва да натиска, а само да присъства - като знак, че човекът не е сам.

Думите се изричат тихо, равно и спокойно. Не се бърза. При всяко изричане може леко да се потопят пръстите във водата и да се докоснат челото, гърдите и коленете на уплашения - там, където страхът най-често се усеща: в главата, в сърцето и в снагата.

Баенето може да се повтори три пъти.

КАКВО СЕ ПРАВИ СЛЕД ТОВА

След баенето от водата може да се отпият три малки глътки, ако така е прието в дома. С останалата вода се измиват лицето, очите и ръцете на уплашения.

Парчето хляб, престояло във водата, може да се изнесе навън и да се даде на птици или животно, за да се разнесе страхът извън дома. Водата се излива под дърво, в корен, в цвете или на място, където не се тъпче.

След това човекът трябва да остане на тихо. Добре е да не се разпитва веднага, да не се кара да повтаря случката и да не се връща насила към страха. Първо се оставя сърцето да се успокои.

НАРИЧАНИЯ В НАРОДЕН ДУХ

Следващите наричания са в народен дух. Те са насочени към укротяване на страха, връщане на дъха, съня и вътрешния мир. Не са за уроки и лоши очи, а за уплаха.

ПЪРВО НАРИЧАНЕ - ЗА УКРОТЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО И ДЪХА

Писнало пиле в тъмна усоя,

стреснало се сърце в млада снага.

Иди си, страх,от гърдите на (името).

Върви си, уплаха,в пуста гора,

дето човек не стъпва,дето глас не се връща.

Остави дъхада си дойде на мястото.

Остави кръвтамирно да тече.

Както хлябът в паницатакротко стои,

така и сърцето на (името)да се укроти.

Да излезе треперенетоот костите.

Да избяга мътилкатаот главата.

Да остане мир,тишинаи здрава снага.

Речено - сторено!

ВТОРО НАРИЧАНЕ - ЗА ВРЪЩАНЕ НА СЪНЯ ПРИ ДЕТЕ

Пиле се стреснало,пиле изплакало,

лош сън пресякълдетския мир.

Слизай, уплаха,от челцето на малкото.

Махай се, страх,от уплашените очи.

Върви при дивите зверовев усоето.

Там викай,там вятъра гони,

там се губии не се връщай.

На детето да останемека възглавница,

тих и дълбок сънв нощта,

весел и светъл денв утринта.

Душата си идва в дома,

мирът се връща в люлката.

Речено - сторено!

ТРЕТО НАРИЧАНЕ - СЛЕД ВНЕЗАПНА СЛУЧКА ИЛИ УПЛАХА НА ПЪТ

Тръгнал човекпо равен друм.

Срещнал вихрушка,срещнал уплаха.

Сепнала се кръвта,свило се сърцето,

дръпнала се силатаот гръдта.

Слагам топла дланна челото.

Спирам трепетав коленете.

Солта да укротиголемия страх.

Водата да отмиетежката уплаха.

Върни се, силно сърце,на мястото си.

Изправи се, снага,за живот.

Пътят пред тебе чист и отворен.

Страхът зад гърба тие пепел и прах.

Речено - сторено!

ЗАВЕТ

След баенето при уплаха най-важна е тишината. Не всичко се лекува с говорене веднага. Понякога човек първо трябва да се върне в дъха си, в тялото си, в стаята, в сигурността на близките си.

Не карайте уплашения веднага да разказва всичко. Не го пришпорвайте да бъде силен. При голяма уплаха силата първо се събира бавно - с тиха дума, с присъствие, с вода, с хляб, с ръка на рамото.

В народната памет баенето при уплаха не е било само ритуал. То е било грижа. Някой застава до човека и казва на страха: „Дотук. Повече няма да го държиш.“

И когато около уплашения има мир, топлина и добра дума, душата по-лесно намира пътя обратно към своя дом.

Старите думи и народните практики могат да донесат покой, смисъл и усещане за закрила. Но ако човек или дете страда силно, ако има болка, висока температура, продължително неразположение, силна тревожност, пристъпи на страх или други тревожни симптоми, не се остава само с народната практика. Тогава се търси лекар, близък човек и истинска помощ.