БАЕНЕ ПРИ ЕЧЕМИК НА ОКОТО

КАК БАБИНАТА ДУМА И СТАРИЯТ ЖЕСТ ОТПРАЩАТ ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ ОТ КЛЕПАЧА

Човешкото око винаги е било пазено с особено внимание. През него човек гледа света, познава пътя си, вижда лицата на близките си и носи светлината на душата си. Затова всяко зачервяване, боцкане или подуване около окото е тревожело старите хора и е карало майките и бабите бързо да търсят дума, жест и грижа.

Ечемикът на окото е онова малко, болезнено зачервено зрънце по клепача, което народът е нарекъл така, защото прилича на житно или ечемичено зрънце, поникнало на криво място. В старите представи това не се е свързвало с уплаха, уроки или лоши очи. То е било малка телесна мъка - нещо досадно, бодливо и натрапено, което трябва да бъде отпратено с дума и символичен жест.

Баенето при ечемик на окото е стар домашен обичай, в който има и нежност, и народна суровост. Бабата не се е плашела от зрънцето. Тя го е назовавала, смалявала го е с думи, подигравала му се е, отпращала го е към нивата, към пустото място, към камъка, където нищо не никне. Така болката не се величае, а се омаловажава. На ечемика се казва: „Тук не ти е мястото.“

КАК В МИНАЛОТО ХОРАТА СА РАЗБИРАЛИ ЕЧЕМИКА НА ОКОТО

В представите на старите българи ечемикът е бил малка чуждина върху клепача. Не голяма болест, не страшна беда, а досадно зрънце, което се е появило там, където не трябва. Името му идва от самия му вид - подутината напомня на малко зърно.

Старите хора са вярвали, че такова нещо може да се появи от прах, простуда, вятър, умора, нечисти ръце или телесно неразположение. Понякога са го свързвали и със скрит яд или с това, че човек е гледал нещо „на криво“, но тези тълкувания са били различни от село на село и от дом на дом.

Най-важното е, че окото не се е пипало грубо. Бабите са знаели, че около окото трябва да се действа внимателно. Наричането е било начин да се даде дума на болката, без да се насилва мястото.

ЗАЩО ОКОТО Е БИЛО ОСОБЕНО ВАЖНО В НАРОДНИТЕ ВЯРВАНИЯ

В народната памет окото не е било обикновена част от тялото. То е светлина, поглед, път, разпознаване, сила. Човек с ясни очи се е смятал за здрав, буден и присъстващ. Когато окото се зачерви, затвори или натежи, хората са го приемали като нещо, което не бива да се оставя без грижа.

Затова баенето при ечемик не е било шумен обред. То е било кратко, домашно, почти делнично. Правело се е спокойно, без страх, най-често от баба, майка или жена, която знае думите. В него има простота - малко зрънце, малка дума, малък жест, но голямо внимание към човека.

КОГА СЕ ПРАВИ БАЕНЕТО ПРИ ЕЧЕМИК

Баене при ечемик се прави, когато се появи първото боцкане, зачервяване, подуване или усещане за зрънце на клепача. В народната традиция се е вярвало, че колкото по-рано се назове и отпрати ечемикът, толкова по-лесно „изсъхва“ и си отива.

Най-често се бае сутрин или привечер, когато домът е тих. Не са нужни много хора. Не се прави пред тълпа. Човекът сяда спокойно, а този, който нарича, застава близо до него, но без да плаши и без да пипа грубо болното място.

Кой бае? Най-често баба, майка, по-възрастна жена или баячка с лека ръка и позната дума. При дете се говори особено меко, защото детето лесно се плаши, когато става дума за очите.

ЖЕСТОВЕ И ПРЕДМЕТИ В НАРОДНАТА ПРАКТИКА

В различни краища са се използвали различни жестове. Някъде се е правила „смокиня“ или „кукиш“ с палец, за да се покаже на ечемика, че няма място върху окото. Някъде се е правело символично кръгово движение с пръстен близо до окото. Някъде само се е сочело отдалеч и се е наричало.

Среща се и мотивът със сребърен пръстен. Среброто в народните вярвания се приема като чисто и пазещо, а пръстенът като кръг, който загражда и отделя. Но при такава практика не е нужно да се натиска клепачът или да се търка окото. Жестът е символичен, а не груб.

В някои разкази се споменават нож, вретено или друг предмет за „заканване“ на ечемика. За сайта е добре това да се разбира само като стар символичен мотив, а не като препоръка да се доближават остри предмети до окото. Окото се пази. Думата може да е остра, но ръката трябва да е лека.

КАКВО Е НУЖНО

✓ чисти ръце

✓ спокоен човек, който да изрече думите

✓ по желание - стар сребърен пръстен, използван само символично

✓ тиха стая и добро намерение

✓ ако е дете - мек глас и много внимание

Не са нужни много предмети. В такива обичаи най-важна е думата. Предметът само помага на жеста да стане видим.

КАК СЕ ПРАВИ БАЕНЕТО СТЪПКА ПО СТЪПКА

Човекът сяда спокойно, с лице към светлина. Ръцете се измиват добре. Ако се бае на дете, първо се успокоява детето, за да не се плаши от самия обичай.

Ако се използва пръстен, той се държи в ръката и с него се прави символично движение близо до болното око, без натиск и без търкане на клепача. Може да се направят три леки кръга във въздуха около мястото.

Ако се бае с палец, пръстите се свиват, палецът се насочва символично към ечемика от разстояние. Жестът е като закана към зрънцето - да си върви, защото там не му е мястото.

Думите се изричат тихо, но твърдо. При ечемик народното слово често е по-остро и закачливо. То се подиграва на зрънцето, гони го към нива, камък, пусто място, където да изсъхне.

Наричането може да се повтори три пъти.

След това окото не се търка и не се пипа излишно.

КАКВО СЕ ПРАВИ СЛЕД ТОВА

След наричането човекът оставя окото на спокойствие. Добре е да не го търка с ръце и да не го оглежда непрекъснато. В народната логика прекаленото внимание към болното място го „храни“, а спокойствието му помага да се разнесе.

Ако се използва пръстен, той се прибира чист. Ако се е казвала дума с жест, жестът приключва и не се повтаря без нужда.

Тук е важно да се помни: народното наричане носи утеха и смисъл, но окото е чувствително. Ако има силна болка, силно зачервяване, гной, подуване, влошено зрение или състоянието не минава, търси се лекар.

НАРИЧАНИЯ В НАРОДЕН ДУХ

Следващите наричания са в народен дух. Те са свързани с ечемика на окото, зрънцето, палеца, пръстена, окото и символичното отпращане на това, което не е на мястото си.

ПЪРВО НАРИЧАНЕ - ЗАКАНВАНЕ С ПАЛЕЦ

Никнало зрънцена криво място.

На куково лято,на сляпо поле.

Ечемиче, братче,тук хляб за теб няма.

Тук нива за тебне е орана.

На ти три зърна,на ти три корена.

Иди си в нивата,при дивата трева.

Палецът те пресича,думата те отвлича.

Да изсъхнешкато лански сняг.

Да изчезнешпред нашия праг.

Кожата да омекне,погледът да светне.

Мястото да останечисто и бяло.

Речено - сторено!

ВТОРО НАРИЧАНЕ - СЪС СРЕБЪРЕН ПРЪСТЕН

Кръг заграждам,граница поставям.

Сребърен пръстеноколо окото въртя.

Що е натежало -в пръстена да влезе.

Що е поникнало -назад да се върне.

Отивай си, ечемико,през девет баира.

Дето орач не оре,дето жътвар не жъне.

Да ти изсъхне коренът,да ти окапе зърното.

Окото на (името)бистро да остане.

Както среброто е чистои тихо сияе,

така и това лицеболка да не знае.

Речено - сторено!

ТРЕТО НАРИЧАНЕ - ЗА ОТПРАЩАНЕ НА ЗРЪНЦЕТО

Погледна прах,духна вятър.

Пося се ечемикна клепача.

Жъна те без сърп,меля те без воденица.

Пека те без огън,изяждам те без хляб.

Махай се от клепача,бягай от погледа.

Върви при птицитев гората.

Колкото ечемикна камък никне,

толкова и тина това око да се задържиш.

Да олекне тежестта,да си иде болката.

Да остане здравеи виделина.

Речено - сторено!

ЗАВЕТ

След домашното наричане окото се оставя на мир. Не се търка, не се стиска, не се пипа с мръсни ръце. Старите хора са вярвали, че всяка болка се задържа повече, когато човек я рови непрекъснато.

Наричането при ечемик е кратък домашен обичай - дума, жест и спокойствие. В него има и грижа, и лек народен хумор. На зрънцето се казва, че е сбъркало мястото. Че тук няма нива за него. Че трябва да си върви.

Старите думи и народните практики могат да донесат покой, смисъл и усещане за грижа. Но ако окото е силно зачервено, болезнено, подуто, има гной, влошено зрение или състоянието не преминава в рамките на няколко дни, не се остава само с народната практика. Тогава се търси лекар и истинска медицинска помощ.