БАЕНЕ ЗА ДЕТЕ СЛЕД ИЗПЛАШВАНЕ

КАК МАЙЧИНАТА ДУМА И БАБИНАТА РЪКА ВРЪЩАТ МИРА В ДЕТСКОТО СЪРЦЕ

Детската душа е като бистър планински извор - чиста, светла и лесно разлюляна от резките ветрове на живота. Понякога детето може да изгуби своя покой в един миг - от силен шум, кучешки лай, падане по време на игра, уплаха от непознат човек, тъмнината в стаята или лош сън, който го буди с плач.

В народната памет това състояние не се е бъркало с уроки, хорска завист или лоши очи. Това е детска уплаха. Момент, в който малкото сърчице се свива, нощта става страшна, а детето търси ръка, глас, прегръдка и сигурност.

Баенето за дете след изплашване е една от най-меките и майчини практики в народната традиция. То не плаши, не насилва, не кара детето да преживява случката отново. То го укротява. Прибира страха. Връща съня. Слага тиха дума върху разтрепераното сърчице.

КАК В МИНАЛОТО ХОРАТА СА РАЗБИРАЛИ ДЕТСКАТА УПЛАХА

В представите на старите българи детската уплаха е била разместване на вътрешния мир. Детето не е болно, но не е спокойно. Не е наранено, но плаче. Не може да обясни какво му е, но очите му търсят майката.

Бабите са казвали, че при голям страх детската душа се дръпва. Че сърчицето се обръща. Че покоят се е изплашил и трябва да бъде повикан обратно. Това не е било външно зло, не е било завист и не е било лош поглед. Било е уплаха - внезапно стряскане, което е оставило следа в съня, дъха и тялото на детето.

Затова в миналото не са оставяли детската уплаха без грижа. Майката или бабата сядала до детето, говорела му тихо, докосвала челцето му, давала му вода, завивала го и наричала - не да го изплаши още повече, а да му върне усещането, че е в безопасност.

ПО КАКВО СА РАЗПОЗНАВАЛИ, ЧЕ ДЕТЕТО Е ИЗПЛАШЕНО

Майчиното око и бабината ръка веднага са улавяли белезите на силно стряскане. Детето започва да се буди с плач, да се стряска от шум, да не иска да остане само, да се хваща за полата на майка си или да се страхува от тъмното.

Понякога губи апетит, става по-мълчаливо, отказва игра, плаче без ясна причина или търси непрекъснато прегръдка. Нощем може да се буди, да вика, да се върти неспокойно, да не иска да легне само или да казва, че го е страх, без да може да обясни от какво.

Старите хора са вярвали, че тогава страхът трябва да бъде изведен с тиха дума, вода, прегръдка и майчина сигурност.

КОГА СЕ ПРАВИ БАЕНЕТО И КОЙ ГО ИЗВЪРШВА

Баене за дете след изплашване се прави възможно най-скоро след случката, която е разтревожила детето. Казвало се е, че пресният страх по-лесно се укротява, а старият страх по-дълго стои в съня.

Най-често се прави вечер, преди детето да заспи, или рано сутрин, когато домът още е тих. Може да се направи и веднага след самото стряскане, ако детето плаче силно и не може да се успокои.

Обикновено бае майката, бабата, близка възрастна жена или баячка, на която семейството има доверие. Най-важното е човекът, който бае, да бъде спокоен. Детето усеща страха на възрастните. Ако майката трепери, детето трепери още повече. Затова първо се укротява гласът на големия, после се укротява страхът на малкото.

КАКВО Е НУЖНО

✓ паница с чиста вода

✓ малко парче хляб

✓ три зрънца едра сол

✓ восъчна свещ, ако това е част от домашния обичай

✓ чиста бяла кърпа

✓ тиха стая

✓ майчина дума, бабина ръка и спокойствие

Не са нужни много предмети. При дете най-силното нещо не е предметът, а присъствието. Детето трябва да усети, че около него няма паника, няма викане, няма разпитване, а само топлина и сигурност.

КАК СЕ ПРАВИ БАЕНЕТО СТЪПКА ПО СТЪПКА

Детето се настанява удобно - в скута на майката, на леглото или на столче близо до нея. Не се насилва да стои неподвижно. Ако иска да се сгуши, оставя се да се сгуши.

В стаята трябва да бъде тихо. Не се канят външни хора, не се говори високо, не се обсъжда случката пред детето. Ако се пали свещ, тя се поставя на безопасно място, само за тиха светлина.

В паницата се налива чиста вода. В нея се пускат зрънцата сол и малкото парче хляб. Ако се използва бяла кърпа, тя може леко да се постави върху раменете или коленете на детето като знак за покриване и закрила.

Майката или бабата поставя топла длан върху челцето, сърчицето или рамото на детето. Думите се изричат тихо, меко, почти като приспивна песен.

Не се пита: „Кажи сега какво стана.“ Не се повтаря: „Много ли се изплаши?“ Не се връща детето към картината на страха. Първо се връща покоят.

Наричането може да се повтори три пъти. След всяко изричане пръстите се потапят леко във водата и с тях се докосват челцето, ръчичките и стъпалцата на детето - там, където страхът сякаш е оставил трепет.

КАКВО СЕ ПРАВИ СЛЕД ТОВА

След баенето на детето може да се дадат три малки глътки вода, ако така е прието в дома. С част от водата се измиват очите и лицето му. После детето се гушва, завива се добре и се оставя на тихо.

Парчето хляб може да се изнесе навън и да се даде на птици или животно. Водата се излива на чисто място - под дърво, в цвете, край корен или на място, където не се тъпче.

След това е добре в дома да остане спокойствие. Детето не се разпитва пред други хора. Не се кара да бъде смело насила. Смелостта при децата се връща през сигурност, не през срам.

НАРИЧАНИЯ В НАРОДЕН ДУХ

Следващите наричания са в народен дух. Те са създадени специално за дете след изплашване и са насочени към укротяване на детския страх, връщане на съня, дъха и мира.

ПЪРВО НАРИЧАНЕ - МАЙЧИНО НАРИЧАНЕ ЗА УКРОТЯВАНЕ НА СЪРЧИЦЕТО

Легнала утринна росав зелена градина.

Измила бистра водауплахата от детето.

Излез, страх от куче,страх от звук,

страх от тъмно,страх от вик.

Излез, трепет,от това малко сърчице.

Падни във водата,потъни на дъното.

Реката да те отнесев пусти баири.

Слагам топла длан -махам всяка мъка.

Връщам топлия дъхв гърдите на (името).

Както хлябът в паницатамирно стои,

така и моето чедода се успокои.

Кръвта да тече леко,лицето да грее,

детската душау дома да се завърне.

Речено - сторено!

ВТОРО НАРИЧАНЕ - БАБИН ЗАВЕТ ЗА ЛОШ СЪН И СТРАХ ОТ ТЪМНОТО

Спуска се нощтанад тихата къща.

Ангелско крилонад люлката се разгръща.

Махай се, лош сън.

Бягай, тъмнина,дето сте

уплашилималкото пиле.

Водата ромони,уплахата гони.

Под сивия камъкстраха затваря.

На детето да останесънливо око,

весело сърцеи мирна възглавница.

Да спи в тишина,да расте в закрила.

Бабината думаканара пред него издига.

Чист сън в очите,мирен покой в дните.

Речено - сторено!

ТРЕТО НАРИЧАНЕ - СЛЕД ПАДАНЕ, СИЛЕН ВИК ИЛИ СТРЯСКАНЕ

Стресна се пилеот внезапен глас.

Сепна се снагатав недобър час.

Пропъждам страхаот малките колена.

Отмивам уплахатаот бялото чело.

Солта да укротиголямото стряскане.

Водата да отнесегорчивия плач.

Нищо тъмнооколо теб да не остане.

Нищо тежков гърдите ти да не тежи.

Отново си тук,на сигурно място.

Заградено с обич,зазидано с мир.

Здраве в снагата,тишина в душата.

Речено - сторено!

ЗАВЕТ

След баенето най-важното е детето да усети, че светът отново е безопасен. Не го карайте веднага да разказва какво го е изплашило. Не го разпитвайте пред други хора. Не му казвайте „няма нищо“, ако за него е имало нещо. За детето страхът е истински, дори когато за възрастния изглежда малък.

По-добре е да го прегърнете, да говорите тихо, да запалите мека светлина, да му дадете вода, да го завиете и да останете до него, докато дъхът му се успокои.

В народната памет баенето за дете след изплашване не е било само обред. То е било майчина грижа. Някой сяда до малкото същество и му казва с думи, с ръка, с вода и с присъствие: „Тук си. Пазено си. Страхът си отиде.“

И тогава детската душа по-лесно намира обратния път към съня, към смеха и към светлото утро.

Старите думи и народните практики могат да донесат покой, смисъл и усещане за закрила. Но ако дете страда силно, ако има болка, висока температура, продължително неразположение, силна тревожност, пристъпи на страх или други тревожни симптоми, не се остава само с народната практика. Тогава се търси лекар, близък човек и истинска помощ.