Когато слънцето изгрява над планинските хълмове на Северна Етиопия, първите му лъчи докосват сухата, червеникава земя. Въздухът е прашен, топъл и тих, а някъде отдалеч започва да се чува нисък, старинен напев. По тесните пътеки се появяват хора, облечени в бели памучни одежди. Те вървят бавно, с онази търпелива крачка, която не бърза, защото знае накъде отива. Някои носят бастуни. Други държат кръстове. Трети просто мълчат. И тогава, пред очите им, земята се отваря. Не като п

Има една особена тишина, която посреща хората в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Хиляди посетители влизат всеки ден. Чуват се стъпки, шепот, въздишки, фотоапарати, гласове на различни езици. Но когато човек стигне до първата капела вдясно и погледът му падне върху белия мрамор, нещо в шума се пречупва. Пред него стои сцена, за която думите не са достатъчни. Млада жена седи неподвижно. В скута и лежи отпуснатото тяло на нейния син. Главата му е наклонена назад, очите му