Имало е едно правило в старите домове, което не се е обяснявало и не се е оспорвало. Просто се е спазвало. Детето излиза навън - майката го вика обратно и му завързва нещо около кръста. Мъжът тръгва на работа в студена сутрин - жената му напомня: „Вълненото. Сложи вълненото.“ Старата жена, колкото и да е топло, никога не сяда на студено и никога не оставя кръста непокрит. Никой не е питал защо. Просто са знаели, че е така. И телата им са им благодарили. Кръстът - центърът на

Има разлика между баня, с която човек просто се измива, и баня, с която тялото се лекува. Едната е бърза, делнична, механична. Другата е различна. В нея се влиза бавно, с намерение, с онова тихо знание, че водата и билките ще свършат работа, ако им се даде време и тишина. Старите хора са познавали и двете. И са знаели кога коя е нужна. Когато тялото е боляло - от настинка, от ревматизъм, от уморени мускули, от онази разлята болка в ставите и костите, която идва с лошото и вла

Краката помнят всичко. Всяка стъпка, всеки час, прекаран прав, всеки километър, извървян без почивка. Пазят го тихо до вечерта, когато свалиш обувките и усетиш онова тежко, пулсиращо, изморено чувство, което тръгва от петите, качва се към прасците и не иска да отмине само. Старите хора са познавали това усещане добре. Животът им не е бил живот на столове и коли - бил е живот на крака. На полето, на двора, на пазара, по далечни пешеходни пътища. И затова са имали своя грижа за